Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Понякога си припомняше мириси от миналото. Обичаше да чувства свежия дъх на добрата руска земя, приятния аромат на тревата по полята; но ето че сега усети зловонието на дизеловото гориво и над всичко — всепобеждаващата остра миризма на артилерийски барут от танковите оръдия, тъй трайно впиваща се в тъканта на комбинезона, че не изчезваше от него, колкото и да се переше. За танкиста това бе мирисът на битката — заедно с отвратителната смрад на горящи танкове и изгарящи в тях човешки тела. Без да поглежда, той си отряза парче салам и го поднесе към устата си на върха на ножа. Филитов се взираше през прозореца, но някак си тъй, сякаш гледаше телевизионен екран, а това, което виждаше, беше заревото на залязлото слънце над далечния хоризонт и издигащи се нагоре стълбове дим на пъстроцветния фон от зелено и синьо, оранжево и кафяво. После той пъхна в устата къшей груб черен хляб. И както винаги през вечерите, преди полковник Филитов да извърши предателство, призраците на миналото отново му дойдоха на гости.

— Показахме им къде зимуват раците, нали, другарю капитан? — попита един изморен глас.

— И все пак ще трябва да отстъпим, ефрейтор — отговори собственият му глас. — Но действително показахме на гадовете, че с Т-34 няма шега. Ти отмъкна хубава пита хляб, ефрейтор.

— Да съм отмъкнал ли? Как така, другарю капитан, когато защитаваш тези селяни, огладняваш като вълк.

— И не по-малко ожадняваш, нали? — беше следващият въпрос на капитана.

— Тъй вярно, другарю командир — засмя се ефрейторът. Някъде изотзад се появи бутилка е водка. Не беше произведена в държавен завод, а самогон, саморъчно приготвен алкохол, който Филитов познаваше добре. Всеки истински руснак твърди, че обича вкуса на самогона, макар че няма да го докосне, ако има водка подръка. И все пак той копнееше за самогон тук, на руската земя, е остатъците от своята танкова част, която защищаваше совхоза от напредващите авангардни съединения на Гудериан 4 4 Генерал Хайнц Гудериан (1888 — 1954) — стратег и теоретик на мълниеносната война, в която главна ударна сила са танковите съединения. — Б.пр. .

Те отново ще преминат в настъпление утре сутринта, спокойно помисли механик-водачът.

— И ние ще унищожим още няколко от тези пълзящи сиви чудовища — произнесе пълначът.

След което ще отстъпим още на десет километра. — Филитов се въздържа да го каже на глас, — само на десет километра, ако отново ни потръгне и ако командването на полка успее да се справи с обстановката по-добре, отколкото днес. Ив двата случая утре на свечеряване този совхоз ще бъде в тила на немските войски. Губим още една педя от нашата земя.

Не му се искаше на Михаил Семьонович да мисли за това. Той изтри внимателно ръцете си, преди да разкопчае джоба на куртката. Беше време да помисли за душата си.

— Колко е красива! — забеляза ефрейторът, наблюдавайки за кой ли път през рамото на капитана снимката — както винаги със завист. — Изящна е като кристална ваза. А какъв прекрасен син имате. Провървяло ви е, другарю капитан, че прилича на майка си. Жена ви е толкова мъничка, а как е могла да роди такъв голям син?

— Бог знае — несъзнателно отговори Филитов. Колко бе странно, че след няколко дни война дори най-закоравелите атеисти зовяха името на Бога. Даже и някои от комисарите го правеха, което тихичко развеселяваше войниците.

Ще се върна, обещаваше той, гледайки снимката. Ще се върна вкъщи при тебе. Ще премина през немските танкове, през огъня на ада. Ще се върна при тебе, Елена!

Точно тогава пристигна поща, едно рядко събитие на фронта. Там имаше само едно писмо за капитан Филитов, но по фината хартия и изящния почерк той разбра колко важно е то. Отвори плика с блестящото острие на войнишкия нож и въпреки нетърпението много внимателно, стараейки се да не изцапа словата на своята любов с масло от бойния танк, той извади жадувания лист. След няколко мига капитанът скочи на крака, погледна към звездите на сумрачното небе и нададе радостен вик.

— През пролетта отново ставам баща! — Това, изглежда, се бе случило през последната нощ на отпуската, три седмици преди да започне кървавото безумие.

— Изобщо не съм изненадан — шеговито забеляза ефрейторът, — като се вземе под внимание как напердашихме днес немците. Такъв мъж да ни води в битките! Може би нашият капитан трябва да бъде пазен за разплод.

— Държиш се невъзпитано, ефрейтор Романов, аз съм женен човек.

— Тогава вместо другаря капитан могат да използват мен за тази цел — изрази надежда ефрейторът и отново подаде бутилката на своя командир. — За още един хубав син, капитане, и за здравето на вашата красива съпруга. — Сълзи на радост и на мъка едновременно блеснаха в очите на младежа — той знаеше, че само едно невероятно щастливо стечение на обстоятелствата би му позволило да стане баща. Но той нямаше никога да сподели това с никого. Прекрасен войник и надежден другар беше Романов — способен да командва собствен танк.