Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Получих информация, че тази компания може би представлява интерес, и проверих дали е вярно. Веднага установих, че служителите изкупуват своите акции, които по-рано са продали. Като разбрах това, аз също си купих книжа от тази компания. Това е законно, шефе. Всички документи се пазят вкъщи. Аз върша всичко с помощта на компютър — всъщност, откакто постъпих на работа тук, престанах — и имам печатни копия от всички документи. Не съм нарушавал никакви закони и мога да го докажа.

— Постарай се да уредиш всичко за няколко дена.

— Разбрано.

След пет минути Джак седна в колата си и потегли за вкъщи. Този път шофирането бе по-леко, отколкото обикновено и той стигна до Перигрин Клиф само за петдесет минути вместо за обичайните седемдесет и пет. Кати беше на работа, както винаги, а децата на училище — Сали в „Сейнт Мери“, а Джак на детска градина. Щом влезе в кухнята, Джак си наля чаша мляко и го изпи. После се качи горе в спалнята, захвърли обувките си и се строполи на леглото, без да благоволи дори да си свали панталона.

Полковникът от свързочните войски Генадий Йосифович Бондаренко седеше срещу Михаил Семьонович — изправен и горд, точно както подобава на млад офицер, добил високо звание. Той с нищо не показваше, че изпитва благоговеен страх пред полковник Филитов, който беше толкова възрастен, че можеше да му бъде баща, и за когото се носеха легенди в Министерството на отбраната. Значи ето какъв бил старият воин, взел участие в почти всички танкови битки през първите две години на Великата отечествена война. В лицето на Филитов той видя силата и упоритостта, които нито умората, нито възрастта бяха успели да изличат, забеляза неподвижната дясна ръка и си спомни как се бе случило това. Говореше се, че старият Миша все още ходел по танковите заводи заедно с някои бойни другари от бившия си полк, за да се убеди дали качеството на произведените танкове отговаря на стандартите и дали сините му очи са все още остри като преди, та да порази целта от мястото на мерача. Бондаренко изпитваше благоговение пред стария воин, трепет и гордост, че носи същия мундир.

— Другарю полковник, явявам се по ваша заповед — доложи той.

— В досието ви е отбелязано, че добре се справяте с електрониката, Генадий Йосифович. — Филитов му показа папката, която се намираше на бюрото.

— Това ми е работата, другарю полковник. — Бондаренко не просто разбираше от електроника и Филитов го знаеше. Той бе участвал в разработката на лазерни далекомери с оглед на тяхното приложение при бойни условия. Освен това доскоро работеше по използването на лазерите вместо радиовръзка за осигуряване на защитени от подслушване комуникации.

— Това, което сега ще обсъждаме, е строго секретно от особена важност. — Младият полковник кимна в знак на съгласие, а Филитов продължи: — През последните няколко години Министерството на отбраната финансира особено секретен обект под наименованието „Ярка звезда“. Името на проекта е също поверително, разбира се. Главната цел бе да се получат висококачествени снимки на западни космически спътници, макар че след като лазерните инсталации започнат да работят с пълна мощност, те ще могат да се използват за ослепяване на спътници — в случай че такива действия се окажат политически целесъобразни. Проектът се осъществява от учени от Академията на науките, а начело стои бивш летец от войските на ПВО — за съжаление този род обекти се намират на подчинение на противовъздушната отбрана. Аз бих предпочел те да бъдат ръководени от истински военен, но… — Михаил Семьонович прекъсна и показа с пръст тавана.

Бондаренко се усмихна и кимна в знак на съгласие. Политика, разбраха се двамата мълчаливо. Няма да е за чудене, ако нищо не излезе.

— Министърът ви командирова да отидете там и да направите оценка на военния потенциал на обекта от гледна точка на неговата надеждност. Преди да въведем обекта в експлоатация, трябва да сме сигурни, че тези дяволски хитроумни механизми няма да ни изневерят точно тогава, когато най-много имаме нужда от тях.

Младият офицер кимна замислено, докато умът му работеше трескаво. Даваше му се поръчение от рядка, изключителна важност. Неговият доклад щеше да постъпи непосредствено при министъра чрез личния помощник на маршала, на когото Язов се доверяваше най-много. Ако успешно се справеше със задачата, в личното му дело щеше да се появи бележка за успешно изпълнено поръчение на самия министър. Това щеше да осигури на младия полковник генералски звезди и по-голям апартамент за семейството му, по-добро образование на децата и още толкова много неща, за които той бе работил години наред.