— Искате да кажете, че са изградили този обект само за да фотографират нашите спътници ли? — попита Райън.
— Не. Тези инсталации могат да се използват за фотографиране, няма нищо по-лесно. Такова обяснение представлява великолепно прикритие. Една система, способна да снима спътник на геостационарна орбита, би могла да изведе от строя друг, който се намира на ниска орбита. Ако си представите, че тези четири огледала са телескоп, не забравяйте, че телескопът може да се използва като обектив за фотоапарат или като част от прицелно устройство за стрелба. Те също така ще станат дяволски ефективна система за насочване. Каква енергийна мощност се подава в това съоръжение?
Райън сложи снимката пред Грегъри.
— Понастоящем водноелектрическата централа произвежда около петстотин мегавата. Но…
— Те опъват втора линия от далекопроводи — забеляза Грегъри. — Защо?
— Сградата на електроцентралата е двуетажна — от този ъгъл не се забелязва. Изглежда, че се въвежда в експлоатация горната част. В резултат на това върховата мощност ще достигне хиляда мегавата.
— Колко постъпва в лабораторията?
— Ние я наричаме „Бах“. Тук се подават около сто мегавата. Останалото отива за електроснабдяването на „Моцарт“, градчето, което израсна на съседния хълм. Така че руснаците удвояват подаването на електроенергия.
— Нещо повече — поправи го Грегъри. — Ако те не се канят много да увеличат размерите на това градче, защо да не предположим, че цялата допълнителна енергия ще постъпи при лазерите?
На Райън за малко не му спря дъхът. „Защо не се сетих за това, по дяволите!“ — упрекна се той наум.
— Искам да кажа — продължи Грегъри, — че това представлява петстотин мегавата допълнителна мощност. Господи, ами ако са направили пробив! Много ли е трудно да се разбере с какво се занимават там?
— Погледнете само тези снимки и веднага ще разберете лесно ли е да проникнеш в този район — каза Райън.
— Да. — Грегъри го погледна. — Няма да е лошо, ако узнаем каква мощност постъпва за захранването на техните прибори. Откога съществува този обект?
— От около пет години и още не е завършен. А „Моцарт“ се появи неотдавна. Доскоро работниците ги настаняваха в тези бараки и сгради за материално-техническо осигуряване. Ние забелязахме, че големият жилищен блок се построи едновременно с оградата по периметъра на обекта. Когато руснаците започват да глезят работниците, може да се направи извод, че на тази строителна площадка се придава особено значение, а ако има ограда и стражеви кули, става ясно, че принадлежи на военните.
— Как го открихте? — попита Грегъри.
— Случайно. ЦРУ си обновяваше метеорологическите данни за Съветския съюз и един от техниците решил да извърши компютърен анализ за избор на най-благоприятни места за астрономическо наблюдение на неговата територия. Този район се оказал едно от тях. През последните няколко месеца времето там беше необичайно облачно, но средногодишно небето е толкова чисто, колкото тук. Същото се отнася и за Сари Шаган, Семипалатинск и един нов обект — Стражевая. — Райън извади още няколко снимки. Грегъри внимателно ги разгледа.
— Ясно е, че руснаците не си губят времето.
— Здравейте, Михаил Семьонович — произнесе маршалът на Съветския съюз Дмитрий Тимофеевич Язов.
— Здраве желая, другарю маршал — отговори полковник Филитов.
Един сержант помогна на министъра да си съблече шинела, а друг им поднесе прибори за чай.
— И тъй, Миша, какво ми предстои да върша днес? — попита Язов, като наля две чаши с чай. Извън сградата на Министерския съвет беше все още тъмно. Вътрешният периметър на кремълските стени бе залят от ярките светлини на прожектори и часови се мяркаха в светлите петна, а после изчезваха в сенките.
— Предстои ви напрегнат ден, Дмитрий Тимофеевич — отговори полковникът. Язов не можеше да се сравнява с Дмитрий Устинов, но Филитов трябваше да признае пред себе си, че той работи от сутрин до късна вечер, както подобава на кадрови офицер. Маршал Язов беше танкист като Филитов. Макар и никога да не се бяха срещали по време на войната, и двамата бяха слушали един за друг. Филитов отлично се бе проявил на бойното поле — критиците твърдяха, че в душата си той е останал старомоден кавалерист, въпреки че Филитов мразеше конете, — докато Язов бързо бе завоювал име на блестящ щабен офицер и организатор, и на активен член на партията, разбира се. На първо място Язов беше партиен функционер, иначе той никога нямаше да стане маршал. — Насрочена е среща с представители на експерименталната станция, намираща се в Таджикистан.
Читать дальше