Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Готово! — обяви сержантът.

Видеоизображението съвсем не беше идеално — наблюдението се водеше от морското равнище, по-точно от палубата на „Обзървейшън Айлънд“, един кораб за техническо проследяване, завръщащ се след изпитателни изстрелвания на ракетите „Трайдънт“ в Индийския океан. До първия телевизионен екран се намираше друг. Той показваше изображения от радара за следене на ракети от борда на кораба „Кобра Джуди“. На двата екрана се виждаха четири обекта, изтеглени по една неравна линия. В долния десен ъгъл на екрана се отчиташе времето до три знака след десетичната точка, като цифрите се променяха с такава бързина, сякаш се отчиташе резултат от скоростно спускане при ски състезания.

— Попадение! — една от точките изчезна с проблясване на зелена светлина.

— Не улучи! — следващата точка остана невредима.

— Не улучи! — Джак се намръщи. Той очакваше едва ли не да види светлинни лъчи, раздиращи небето, но това се случва само на кино. Нямаше достатъчно прах в космическото пространство, за да очертае пътя на енергийните импулси.

— Попадение! — Изчезна втора точка.

— Попадение! — Остана само една.

— Не улучи.

— Не улучи. — Последната отказа да се предаде, помисли си Райън.

— Попадение. — Все пак успя. — Изразходваното време за унищожаване на целите е една секунда и осемдесет и шест хилядни.

— Петдесет процента — тихо забеляза майор Грегъри. — И се коригира автоматически. — Младият офицер кимна бавно. Той се въздържа от тържествуваща усмивка, но в ъгълчетата на очите му се очерта радост от успеха. — Нашата система действа.

— Какъв е размерът на целите? — попита Райън.

— Три метра. Сферични кълба, разбира се. — Грегъри бързо губеше контрол над себе си. Той приличаше на малко момче, неочаквано получило коледен подарък.

— Такъв е и диаметърът на съветската ракета СС-18.

— Приблизително — отговори генералът.

— Къде се намираше другото огледало?

— На височина десет хиляди километра — в този момент е над остров Възнесение. Официално това е метеорологичен спътник, който никога не е следвал подходящата за това орбита. — Генералът се усмихна.

— Не знаех, че можете да го изпратите толкова далече.

— Нито пък ние — изкиска се майор Грегъри.

— Значи вие изпращате лъч оттук до огледалото на совалката, после той изминава пътя от „Дискавъри“ до друго огледало над екватора и оттам — в целта.

— Напълно вярно — отвърна генералът.

— А вашата система за насочване се намира на друг спътник?

— Да — с неохота произнесе генералът.

Джак направи наум изчисления.

— Добре, значи вие можете да различавате цели с размери от три метра на разстояние… десет хиляди километра. Не предполагах, че можем да постигнем това. Как става?

— Не е необходимо непременно да го знаете — студено отвърна генералът.

— Имахте четири попадения и четири несполуки — осем залпа за по-малко от две секунди. И майорът каза, че системата за насочване коригира четири изпускания. Е добре, ако ракетите СС-18 бяха пуснати в района на остров Южна Георгия, щяха ли да бъдат унищожени от вашите залпове?

— Навярно не — призна Грегъри. — Лазерното устройство излъчва само пет мегаджаула. Вие знаете ли какво е джаул?

— Преди да полетя насам, прелистих учебника си по физика — още от колежа. Един джаул е единица за измерване на енергията, равна на един нютонметър за секунда, или нула цяло и седем десети фут/фунта плюс някакъв остатък, нали? Значи мегаджаулът, или един милион джаула, това е… седемстотин хиляди фут/фунта. Така, както разбирам…

— Един мегаджаул се равнява, грубо казано, на една шашка динамит. По такъв начин ние изпратихме до целта пет шашки. Количеството на предадената енергия съответства на килограм взривни вещества, обаче физическото въздействие не може точно да се сравнява с това.

— И вие казвате, че лазерният лъч всъщност не прогаря целта, той произвежда по-скоро ударен ефект. — Райън изчерпа техническите си знания докрай.

— Ние наричаме това „ударен шок“ — забеляза генералът. — Но, общо взето, вие сте прав. Цялата енергия въздейства за няколко милионни от секундата — много по-бързо от куршума.

— Значи това са басни — тези неща, които съм слушал за висока степен на полиране на повърхността на ракета или въртенето й с цел да се предпази от прогаряне при попадане на лазерен лъч…

Майор Грегъри прихна да се смее отново.

— Да, мен също ме позабавлява това. Една балерина може да върти пируети колкото й се ще пред дулото на ловджийска пушка това няма да донесе никаква полза. Става въпрос, че излъчената енергия трябва да отиде някъде и това може да стане само през корпуса на ракетата. Тялото на ракетата е пълно с раз лични течности. Почти всички руски птички работят с течни горива, нали така? Хидростатичният ефект е напълно достатъчен да разкъса резервоара, намиращ се под налягане, и тогава — бум. С ракетата е свършено. — Майор Грегъри се усмихна, сякаш разказваше как е изиграл номер на учителя си в училище.