Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Райън, не ме будалкай — строго каза той. — Откъде тези пари? ЦРУ не е чак толкова щедро.

— А ти познаваш ли борсата? — усмихвайки се, попита Райън.

— Да, вложих там част от парите си. Всички офицери от „Червеният октомври“ са вложили достатъчно пари в разни акции, така че могат и да не работят.

— Ами аз спечелих много пари на борсата и реших да се дръпна оттам и да се заема с нещо друго.

За капитан Рамиус това бе нещо ново.

— А не си ли… каква беше думата, алчен. Не си ли алчен за повече?

— Знае ли човек от колко пари има нужда? — попита Райън риторично. Капитанът замислено кимна. — Позволи ми да ти задам няколко въпроса.

— Пак работа. — Марко се усмихна. — Значи не си забравил това.

— В своя доклад ти бе споменал за участие в маневри, когато от твоята подводница била изстреляна ракета и в отговор са пуснали ракета по теб.

— Да, това беше отдавна — 1981 година… през април, да, на дванадесети април. По това време аз командвах подводен ракетоносец от клас „Делта“ и ние пуснахме две ракети от Бяло море — едната към Охотско море, а другата към Сари Шаган. Ние изпитвахме ракетите на подводниците, разбира се, но също провеждахме изпитания на системата за противоракетната и радиолокационната отбрана — те имитираха пускане на ракета по моята подводница.

— Но ти каза, че е завършило с неуспех.

Марко кимна.

— Нашата ракета от подводницата летеше превъзходно. Радарът в Сари Шаган също действаше, но прекалено бавно. Казаха, че е имало проблеми с компютъра. После чух, че са монтирали нов компютър. Третата част от маневрите за малко не се оказа успешна.

— Противоракетната част. Ние узнахме най-напред за това — забеляза Райън. — А как в действителност се проведе изпитанието?

— Те, разбира се, не изстрелват наземна ракета — каза Марко и вдигна пръст. — Правят ето това — разбираш смисъла на изпитанието, нали? Руснаците не са толкова глупави, колкото си мислиш. Знаеш, че цялата съветска граница е защитена от радиолокационни системи. С тях засичат изстрелването на ракетата и веднага изчисляват къде се намира подводницата — съвсем просто е. После съобщават в щаба на стратегическите ракетни войски. За тази цел при стратегическите ракетни войски винаги се намира в готовност полк със стари ракети. Те имат готовност да нанесат ракетен удар три минути след като са видели на екрана нашето изстрелване. — Той замълча за миг. — А нима в Америка не е същото?

— Не, доколкото зная. Обаче нашите ракети се изстрелват от много по-голямо разстояние.

— Така е, но все пак за руснаците това съвсем не е лошо, както виждаш.

— Доколко надеждна е тази система?

Рамиус вдигна рамене.

— Не много. Проблемът се състои в това, доколко бдителен е личният състав и доколко е подготвен. По време на криза всички са нащрек и една такава система понякога може да действа успешно. И всеки път, когато системата работи добре, много бомби няма да се взривят на територията на Съветския съюз. Дори в някои случаи ще бъдат спасени поне сто хиляди граждани. Още сто хиляди роби ще се трудят, след като свърши войната — добави той, за да покаже презрението си към правителството на своята бивша родина. — А у вас в Америка имате ли нещо подобно?

— Не, доколкото ми е известно — призна Райън. Рамиус поклати глава.

— На нас ни дават такава заповед. Щом изстреляме ракетата, ние се гмуркаме на голяма дълбочина и се изтегляме с пределна скорост по права линия в кое да е направление.

— В момента се опитвам да си изясня дали проявява интерес съветското правителство към нашите изследвания в областта на СОИ.

— Шегуваш ли се? — Рамиус прихна да се смее. — Двадесет милиона руснаци загинаха по време на Втората световна война. Мислиш ли, че те искат да се повтори това? Уверявам те, че руснаците разбират това по-добре, отколкото вие американците. Ние получихме по-жестоки уроци и се научихме на много неща. Някой ден ще ти разкажа за моя роден град — той беше напълно унищожен. Да, ние научихме много неща и знаем как да защищаваме родината си.

Това е още нещо, което следва да се помни относно руснаците, напомни си Райън. Не става толкова въпрос, че имат неестествено дълга памет; те са преживели в своята история неща, които никой не би забравил. Да се очаква от руснаците, че ще забравят своите загуби през Втората световна война, това е все едно да искаме от евреите да забравят холокоста. Няма логика.

И тъй, преди малко повече от три години руснаците са провели крупни маневри с противоракетни средства срещу изстреляни от подводница балистични ракети. Радарната система прехванала и започнала да следи ракетите, но заради компютърното осигуряване претърпяла неуспех. Това е важно, но…