Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Предстои му да избира между позор и бягство. Нима му се налага да загуби всичко, заради което се е трудил, и изведнъж да се окаже пред такъв избор?

Съветският съюз не е страна на хазартни играчи. Неговата национална стратегия винаги е отразявала страстта на всички руснаци към шахмата, една игра, състояща се от поредица внимателни, премислени ходове, без да се подлага на опасност собствената позиция, готови винаги да я защитят по пътя на завоюването на неголямо, постепенно растящо преимущество веднага щом възникне такава възможност. Именно така действаше Политбюро. То се състоеше предимно от такива хора. Повече от половината от тях бяха апаратчици, говорещи подходящи фрази и използващи и най-малките възможности да извършат маневрите, които се очакват от тях. Те бяха завоювали изкачването си по йерархическата стълбица с търпение и невъзмутимост, чието съвършенство можеха да изложат около заседателната маса в Кремъл. Обаче целта на тези хора бе да сдържат онези, които се стремят към властта — хазартните играчи. Нармонов принадлежеше към тях, Герасимов също. Той водеше своя собствена игра, в хода на която сключи съюз с Александров, и доказвайки пред него идеологическата си чистота, той шантажира Ванеев и Язов, като ги застави да предадат своя покровител.

Една такава игра беше прекалено опияняваща, за да се откаже тъй леко от нея. Да, той трябваше да промени правилата на играта, всъщност в играта да няма никакви правила освен едно: да излезе победител.

Ако той вземеше връх, нима позорът щеше да има някакво значение?

Герасимов извади от джоба си ключа и за пръв път го разгледа на светлината от настолната лампа. Нищо особено, помисли си той, изглежда съвсем обикновен. Обаче ако се използва, както е предписано, той ще направи възможна гибелта… на петдесет милиона? На сто? Или на още повече? Служителят на Трето главно управление на подводните ракетоносци и на пусковите установки с наземно базиране притежаваше такава власт — замполитът, офицерът, отговарящ за идеологическото възпитание на военнослужещите, единствено той имаше право да приведе бойната глава в бойно състояние, без което ракетите представляват само впечатляващ фойерверк. Стига само да завъртиш този ключ по съответния начин и в съответното време — Герасимов знаеше това, — и ракетите ще се превърнат в най-страшното оръжие за унищожение, което изобщо е създадено от човека. Един път изстреляни, вече нищо не можеше да ги спре…

Но правилата на играта трябва да се променят, нали?

С какво мога да заплатя, за да стана човек, способен на такива постъпки?

— Да, разбира се! — Герасимов се усмихна. За това можеше да заплати с всичко, с всички останали правила на играта, взети заедно, и изведнъж той си спомни, че американците вече ги бяха нарушили, убивайки куриера си на сточната гара в автозавода „Москвич“. Той вдигна слушалката и извика свързочния офицер. За първи път разликата в меридианите щеше да бъде благоприятна за председателя на КГБ.

Доктор Тосиг много се изненада, когато видя оставения за нея знак. В едно нещо можеше да се разчита на Ан — тя никога не променяше установения ред. Въпреки че Беа тъй импулсивно бе посетила дома на оперативния си ръководител, този път следваше своето обичайно съботно разписание, когато се отправи към търговския център. Тя остави датсуна сравнително далече за всеки случай, опасявайки се, че някой кретен със своята таратайка ще удари вратата на нейната спортна кола. Приближавайки се към търговския център, Беа видя волвото на Ан. Козирката от страната на шофьора беше спусната. Тя си погледна часовника и се забърза към входа. След като влезе, зави наляво.

Пеги Дженингс работеше днес сама. Имаха прекалено малко хора, за да изпълнят задачата в срока, който им бе спуснат от Вашингтон. Обаче това не й се случваше за първи път, нали? Обстановката беше и проста, и сложна. Тя лесно проследи обекта до търговския център, но когато Тосиг се озова вътре, наблюдението беше практически невъзможно освен с цяла група добре подготвени агенти. Пеги стигна входната врата само една минута след обекта, но вече знаеше, че я е загубила. Е, това е само предварителна проверка. Нищо страшно, каза си Дженингс, отваряйки вратата.

В просторния коридор на търговския център служителката на ФБР погледна в началото наляво, после надясно, но не видя обекта. Тя се намръщи за миг, после продължи да върви по-нататък, заглеждайки се ту в един магазин, ту в друг и зяпайки уж безцелно по витрините, докато не реши, че Тосиг навярно е отишла на кино.