Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Последният бронетранспортьор на колоната изчезна зад завоя на шосето. Стрелеца поклати глава. Стига съм размислял, помисли си той. Руснаците, които той току-що бе наблюдавал, си седяха вътре в своите гъсенични бронетранспортьори, където се топлеха от радиаторите на бойните машини; намирайки се вътре, те не можеха внимателно да наблюдават обстановката наоколо. Това беше от полза за муджахидините. Той вдигна глава, погледна хората си, облечени в руски камуфлажни комбинезони; те се криеха зад камъните, в пукнатините, разпределени по двойки, което позволяваше на единия да спи, докато другият, подобно на командира, бодърстваше и охраняваше.

Стрелеца вдигна глава към небето и видя, че слънцето клонеше към залез. Скоро то щеше да се хлъзне зад планинските хребети и отрядът да възобнови движението си на север. Той забеляза слънчевия отблясък от алуминиевата обшивка на един самолет, извършващ завой високо над главите им.

Полковник Бондаренко седеше до прозореца и гледаше надолу грозните върхове. Той си спомни за своето кратко пребиваване в Афганистан, за безкрайните, убийствено трудни преходи по планините, където човек може да направи цяла обиколка в кръг и все да му се струва, че върви нагоре. Полковникът поклати глава. Поне това оставаше назад в миналото. Той бе отслужил своето, изпитвайки вкуса на боя, и сега отново можеше да се занимава с приложна наука, която в края на краищата бе неговата първа любов. Бойните операции — това е игра за младежи, а Генадий Йосифович вече минаваше четиридесетте. Веднъж доказа, че може да се катери по скалите не по-лошо от младите войници. Бондаренко реши никога повече да не повтаря подобен подвиг. При това сега го безпокоеше нещо съвсем друго.

Какво ли става с Михаил Семьонович? — попита се той. Когато Филитов изчезна от Министерството на отбраната, Бондаренко напълно естествено предположи, че старият полковник се е разболял. Щом изминаха няколко дена и Михаил Семьонович не се появи на работа, той стигна до извода, че болестта е сериозна, и дори се обърна към министъра, за да узнае дали не са настанили Филитов в болница. Получи успокоителен отговор, но сега съмненията се върнаха. Отговорът на маршал Язов беше доста припрян — а после Бондаренко получи заповед да се върне на обекта „Ярка звезда“ и да проведе там подробна инспекция. На полковника му се стори, че искат временно да го махнат оттук, за да не пречи — но защо? Такава ли е реакцията на Язов спрямо неговия най-невинен въпрос за здравето на Филитов? Да, и проследяването, което той забеляза. А ако тези неща бяха свързани помежду си? Тяхната взаимовръзка беше толкова очевидна, но Бондаренко я отхвърли, без дори да се замисля над нея. Немислимо е, каза си той наум, Михаил Семьонович да е обект на разследване, а още по-невероятно е да се предположи, че в резултат на едно такова разследване могат да открият убедителни доказателства за някакви злодеяния. Най-вероятно, направи извод Бондаренко, маршал Язов е изпратил полковник Филитов в някаква съвсем секретна командировка. Той и в миналото е изпълнявал такива поръчения на министъра. Бондаренко погледна надолу към масивния бент на Нурекската ВЕЦ. Втората линия от електропроводи е вече опъната, забеляза той. Самолетът спусна задкрилките и колелата за кацане на аерогарата в Душанбе. Веднага след приземяването Бондаренко стана, тръгна към изхода и първи се спусна по стълбата.

— Добре дошъл, Генадий Йосифович!

— Здравейте, другарю генерал! — отвърна с известна изненада Бондаренко. Той не очакваше, че на аерогарата ще дойде самият Покришкин.

— Да тръгваме — покани го той, след като отговори на приветствените слова на полковника. — Защо да се друсате в този стар автобус? — Той направи знак на сержанта, който тутакси изтръгна куфара от ръката на Бондаренко.

— Не биваше сам да идвате на аерогарата.

— Глупости. — Генералът възглави шествието, насочващо се към личния му хеликоптер, чийто ротор вече набираше обороти. — Надявам се, че някога ще ми се удаде да прочета доклада, който сте написали. Вчера на обекта наведнъж пристигнаха трима министри. Сега всички разбират колко важен е нашият проект. Финансирането се увеличава с двадесет и пет процента. Иска ми се да умеех да пиша такива доклади.

— Но аз…

— Полковник, не искам да слушам възражения. Вие сте видели истинското положение и сте успели да го предадете на другите. Сега вие станахте част от нашето семейство, един от хората, на които възлага своите надежди „Ярка звезда“. Аз ви моля сериозно да помислите дали можете да дойдете тук на постоянна работа, след като тази командировка завърши. Съдейки по вашето досие, вие имате блестящо техническо образование и добри административни способности. Нужен ми е заместник, на когото бих могъл да разчитам. — Той се обърна към Бондаренко със заговорнически вид. — Какво смятате, ще успея ли да ви убедя да преминете към ВВС?