Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Тук трябва да има очистен канал. Ледоразбивачите постоянно работят, за да поддържат пристанищата отворени — каза Рамиус.

— Спуснете перископа — изкомандва капитанът и се приближи до масичката, върху която лежеше морска карта. — Ще се преместим на две хиляди метра на юг и ще легнем на дъното. Там ще бъдем под надежден покрив извън достижимостта на разните „Гриши“ и „Мирки“.

— Слушам, капитане — отвърна помощникът.

— Хайде да пием кафе — покани Манкузо Рамиус и Кларк. Той ги поведе по стълбата към долната палуба, после по коридора на десния борд, докато стигнаха каюткомпанията. Въпреки че през последните четири години неведнъж се бе занимавал с подобни операции, Манкузо нервничеше. Сега се намираха в район, където дълбочината е по-малко от шестдесет метра, в пределите на видимостта от съветския бряг. Ако ги откриеше съветски военен кораб, те щяха да бъдат нападнати. Такова нещо се бе случвало по-рано. И макар че досега нито една западна подводница не бе понесла сериозни щети, това все пак можеше да стане за първи път, особено ако проявят недостатъчна бдителност и считат, че всичко ще се оправи от само себе си, помисли си капитанът на американската подводница „Далас“. Шестдесетсантиметров лед — това беше прекалено много за патрулните кораби от класа „Гриша“ с тънка обшивка на корпуса, те няма да могат да си пробият път през такъв лед, а тяхното главно оръжие за борба с подводниците, многоцевният ракетен бомбомет, известен като RBU-600, е безполезен при заледена повърхност, но „Гриша“ може да извика на помощ подводна лодка. Тук се базираха руски подводници. Хидролокаторът на „Далас“ бе доловил шума на две от тях предишния ден.

— Желаете ли кафе, сър? — попита матросът, обслужващ офицерската каюткомпания. Капитанът кимна и той донесе кафеник и чашки.

— Уверен ли сте, че се намираме достатъчно близко — обърна се Манкузо към Кларк.

— Да, ще мога да сляза и да се върна обратно.

— Мисля, че няма да бъде никак забавно — забеляза капитанът.

Кларк се усмихна.

— Именно затова ми плащат толкова много. Аз…

За миг разговорът секна. Корпусът на подводната лодка, отпускайки се на дъното на Балтийско море, едва доловимо изскърца и леко се наклони. Манкузо погледна в кафето и стигна до извода, че наклонът представлява шест-седем градуса. Гордостта на подводничаря не му позволяваше да изявява чувствата си пред външни лица, но никога не му се бе налагало да извършва такива маневри, поне с „Далас“. Само няколко подводници във Военноморския флот на САЩ бяха оборудвани за провеждане на подобни операции. Специалистите познаваха подводните кораби от този тип от първи поглед по разположението на някои детайли на корпуса, но „Далас“ не спадаше към тях.

— Интересно, колко време ще бъде нужно за това? — попита Манкузо, гледайки към тавана.

— Напълно възможно е операцията въобще да не се състои — забеляза Кларк. — Половината подобни операции се отменят в заключителния етап. Веднъж ми се наложи да седя и да чакам заповед в продължение… сега си спомням — да, дванадесет дни. Струваше ми се, че времето се разтяга безкрайно. В края на краищата отмениха задачата.

— Не можете ли да кажете колко пъти се е случвало така? — поинтересува се Рамиус.

— Не, извинете, но не мога — поклати глава Кларк.

— Знаете ли, когато бях момче — в гласа на Рамиус прозвучаха носталгични нотки, — идвах тук да ловя риба. Точно на това място, където сега стоим, много пъти. И през ума не ни е минавало, че и вие, американците, ще ловите тук риба.

— Живеем в безумен свят — съгласи се Кларк. — Има ли риба в тоя район?

— През лятото — доста много. Чичо Саша ме вземаше със себе си на своята лодка. Така се запознах с морето и станах моряк.

— А този район патрулира ли се? — попита Манкузо, връщайки всички към действителността.

— Да, но не може да се очаква голяма степен на боеготовност. Вашите дипломати се намират в Москва, така че вероятността от военен конфликт е малка. Надводните кораби, патрулиращи в този район, принадлежат главно на КГБ. Те охраняват границата от контрабандисти — и шпиони. — Той направи жест по посока на Кларк. — Малко ефективни са против подводниците, но когато тръгнах на последното плаване, ситуацията вече се променяше. Увеличи се броят на корабите, предназначени за борба с подводници, в Северния флот и както чух, в Балтийския. Обаче този район е труден за откриване на подводници. Тук постъпва прекалено много прясна вода от реките, а има и лед над главите ни — всичко това прави условията за хидролокация много лоши.