Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Какво е това? — с подозрение попита Герасимов. Стана нещо действително сериозно, което той никак не очакваше, и гласът издаде безпокойството му.

Райън не го накара да чака. Гласът му прозвуча именно така, както го бе отработил, когато репетираше фразите миналата седмица. Но без да си дава сметка, той заговори по-бързо, отколкото бе замислил.

— Това, председателю Герасимов, е ключът, с помощта на който бойните глави се привеждат в бойна готовност. Той е от съветския подводен ракетоносец „Червеният октомври“. Когато капитан първи ранг Марко Александрович Рамиус поиска в Америка политическо убежище, той го предаде на мен. Ще ви бъде приятно да узнаете, че на него му харесва новият живот в Америка, и не само на него, но също така на всички негови офицери.

— Подводницата беше…

Райън го прекъсна. Във вагона беше тъмно и все пак той забеляза как се промени изражението на лицето на Герасимов.

— Потопена от собствените взривни заряди? Не. Вашият агент, намиращ се на борда на „Червеният октомври“ под прикритието на длъжността готвач — мисля, че се казваше Судец, — той… Няма смисъл да скривам. Аз го убих. Не съм особено горд с това, но иначе той щеше да ме убие. Което е истина, беше много смел младеж — каза Джак, спомняйки си за ужасните десет минути в ракетния отсек на подводницата. — Във вашето досие за мен не се говори нищо за участието ми в операцията, нали?

— Но…

Джак отново го прекъсна. Още не бе настъпило време за изящни маниери. Той трябваше здравата да го раздруса и да го лиши от самообладание.

— Господин Герасимов, вие сте длъжен да изпълните това, което ще ви кажа.

— Глупости. Нашият разговор свърши. — Обаче председателят на КГБ не побърза да стане и този път Райън го накара да почака няколко секунди.

— Ние искаме да ни предадете полковник Филитов. Във вашия доклад пред Политбюро за инцидента с „Червеният октомври“ се твърди, че подводницата е унищожена и че опит за бягство в Америка вероятно никога не е бил замислян, а е била нарушена безопасността в ГРУ, където е имало проникване… Че командването на подводницата е получило фалшиви заповеди, след като нейният двигател е бил изваден от строя в резултат на саботаж. Тези сведения сте получили от агент Касий. Той работи за нас — обясни Джак. — Вие се възползвахте от този инцидент, за да се избавите от адмирал Горшков и да засилите контрола си над вътрешната безопасност на Въоръжените сили на СССР. Те няма да ви го простят, нали? Значи, ако вие не ни предадете полковник Филитов, през следващата седмица ще бъде организирано изтичане на информация за публикуване в неделните издания. Там ще се представят някои подробности от операцията, ще се появи снимка на подводницата в закрития сух док в Норфолк, щата Вирджиния. После ще предоставим на репортерите капитан първи ранг Рамиус. Той ще разкаже, че заместник-командирът по политическата част — това е един от офицерите на вашето Трето главно управление — е взел активно участие в бягството и също се е обърнал с молба за политическо убежище. За съжаление, ще каже Рамиус, скоро след пристигането в Америка Путин е починал от сърдечна криза. Това, разбира се, е лъжа, но опитайте се да я опровергаете.

— Няма да ви се удаде да ме шантажирате, Райън. — Гласът на председателя на КГБ сега не звучеше толкова убедително.

— И ето какво още. Стратегическата отбранителна система няма да стане предмет на преговорите. Вие навярно вече сте съобщили на членовете на Политбюро, че американците са готови за това? — попита Джак. — С вас е свършено, господин Герасимов. Ние сме в състояние да ви унищожим и опозорим и вие се оказахте прекалено добра мишена, за да пропуснем. Ако не ни върнете Филитов, ние ще разгласим немалко други неща. Някои ще бъдат потвърдени, но тези, които действително са сериозни, ние категорично ще отречем. ФБР незабавно ще започне разследване с цел да открие източника на изтичането на информация.

— Вие правите всичко това не заради Филитов — каза Герасимов. Той бе успял да се справи с вълнението.

— Не само заради него. — И Райън отново го застави да чака. — Искаме вие също да се прехвърлите при нас.

След пет минути Джак излезе от трамвая. Придружителят го съпроводи обратно до хотела. На Райън му направи силно впечатление организацията на разговора с председателя на КГБ, обхващаща и най-незначителните подробности. Преди да влезе в залата, му почистиха обувките. Когато се озова вътре, той се запъти право към масата с бутилките, но я намери празна. Тогава той съзря един сервитьор с поднос и сграбчи първата чаша, която му попадна. Оказа се, че е водка. Джак я гаврътна на екс и пресегна за втора. Когато свърши и с нея, си помисли: а къде всъщност е тоалетната. Оказа се, че тоалетната е именно там, където му бе казал Головко. Джак успя да стигне навреме.