Том Клэнси - Реална заплаха

— Комбинацията на Джеймс ли?

— Да. Нали знаеш какъв бе той, никак не харесваше тези проклети неща и вероятно… — Ритър се огледа. Досети се след третия опит, като извади плота за писане от бюрото и видя шифъра.

— Мисля, че го набрах правилно. — Обърна се и отново се опита. Този път светлинките бяха съпроводени от проклетия звуков сигнал. Ритър се извъртя и отново провери номера. На листа имаше написано и друго нещо. Ритър издърпа плота още повече.

— О, Господи.

Мур кимна с глава и отиде при вратата.

— Нанси, кажи на охраната, че ние се опитваме да отворим сейфа. Изглежда, Джак е променил комбинацията, без да ни каже, както би трябвало да направи. — Директорът на централното разузнаване затвори вратата и се върна.

— Артър, той знае.

— Може би. Как можем да проверим?

След една минута се върнаха в канцеларията на Ритър. Той беше унищожил всички документи, но не и паметта си. Не се забравя името на човек с медал на честта. Всичко беше въпрос на натискане на копчето на телефона и обаждане до Първа ескадрила за специални задачи в базата на военновъздушните сили „Еглин“.

— Трябва да говоря с полковник Пол Джоунс — каза Ритър на сержанта, който вдигна телефона.

— Полковник Джоунс отсъства, сър. Не зная къде е.

— Кой знае?

— Офицерът, отговорен за операциите на ескадрилата, може да знае, сър. Разговаряме по несекретна линия, сър — напомни му сержантът.

— Кажи ми номера му.

Сержантът му го каза и Ритър се обади по секретната линия.

— Трябва да намеря полковник Джоунс — каза Ритър, след като се представи.

— Сър, имам заповед да не давам информация за него на никого. На никого, сър.

— Майоре, ако той отново е в Панама, аз трябва да го знам. Животът му може да зависи от това. Става нещо, за което той трябва да разбере.

— Сър, имам заповед…

— Майната им на твоите заповеди, синко. Ако не ми кажеш къде е и ако екипажът му загине, вината за това ще бъде твоя! Сега ще ми кажеш ли или не?

Офицерът никога не беше участвал в реални бойни действия и решенията, от които зависи животът на други, за него представляваха теория. Поне до момента.

— Сър, те са там, където бяха и преди. На същото място, същите хора. Мога да ви кажа само това, сър.

— Благодаря, майоре. Постъпихте правилно. Наистина. Сега ви предлагам да си възпроизведете съдържанието на този разговор в писмен вид. — Ритър затвори слушалката. Високоговорителят на телефона беше включен.

— Това трябва да е Райън — съгласи се директорът на централното разузнаване. — Какво ще правим сега?

— Ти ми кажи, Артър.

— Още колко души ще убием, Боб? — попита Мур. Най-много се боеше от огледалата, защото там щеше да види нещо, по-недостойно от отражението, което желаеше.

— Разбираш ли последствията?

— Майната им на последствията — изсумтя бившият главен съдия на Тексаския апелативен съд.

Ритър кимна и натисна друг бутон на телефона. Когато, се обади, говореше с нормалния си, решителен глас на командир:

— Нуждая се от всичко, което е разработено през последните два дни от „Лудория“. — Натисна друг бутон. — Искам началникът на полевата служба в Панама да ми се обади до тридесет минути. Кажете му да се подготви за работа. Днес ще бъде много зает. — Ритър постави слушалката на мястото й. Трябваше да почакат няколко минути, но това не изискваше мълчание.

— Слава богу — каза след малко Ритър.

Мур се усмихна за първи път през този ден.

— И аз мисля така, Робърт. Хубаво е отново да си мъж, нали?

Въоръжената охрана доведе мъжа с бежовия костюм. Той каза, че името му е Луна, а куфарчето му вече бе претърсено за оръжие. Кларк го позна.

— По дяволите, Тони, какво правиш тук?

— Кой е той? — попита Джак.

— Шеф на оперативната база за Панама — отговори Кларк. — Тони, надявам се, че имаш много добра причина да дойдеш.

— Нося телекс за доктор Райън от съдията Мур.

— Какво?

Кларк хвана Луна за ръката и го заведе в канцеларията. Нямаше много време. Ларсон и той трябваше да излитат след няколко минути.

— Надявам се, че това не е някаква шибана шега — обяви Кларк.

— Виж какво, аз просто нося пощата — каза Луна. — Сега спри да се правиш на голям мъжкар. Не забравяй, че аз съм испанецът тук. — Подаде първия лист на Джак.

Невъзможно е установяването на връзка с групите от „Увеселителна лодка“. Вземете всички мерки, които считате за подходящи, за да измъкнете силите ни в страната. Кажете на Кларк да внимава. Приложените материали може да ви бъдат полезни. К. не знае. Късмет. М/Р.