Том Клэнси - Реална заплаха

— Разбрано, Динг. Тръгвай нагоре.

— Тръгвам. — Чавес затича с всички сили, като прескочи мястото на Леон.

— Мистър Кларк, карате ме да вярвам в чудеса — каза Ларсон, който управляваше самолета „Бийчкрафт“. Бяха влезли във връзка с група „Поличба“ на третия опит и им наредиха да се отдалечат пет километра встрани на място, където хеликоптерът „Пейв Лоу“ едва можеше да кацне. Следващият опит им отне повече време, около четиридесет минути. Сега търсеха „Знаме“. „Или остатъка от него“ — спомни си Кларк. Не знаеше, че оцелелите от взвода са се присъединили към „Нож“, която бе последната група в списъка му.

Втората отбранителна позиция беше по необходимост по-разпръсната от първата и Рамирес започваше да се тревожи. Хората му така добре се справиха с първата засада, че някой от пехотното училище може да напише статия, но един от ненарушимите закони на военните операции е, че успешните трикове рядко могат да бъдат повторени. Нищо не дава по-добър урок от смъртта. Врагът сега ще маневрира, ще се разпростре в опит да действа координирано или най-малкото да се възползва по-добре от числеността си. А противникът постъпваше умно. Движеше се по-бързо. Сега, след като знаеха, че имат истински враг с остри зъби, инстинктивно разбираха, че най-добре е да натискат, да поемат инициативата и да наложат развитието на бойните действия. Рамирес не можеше да избегне това. Но и той държеше козове.

Неговите хора по фланга го информираха за придвижването на врага. Сега имаше към три групи от по четиридесет души всяка. Рамирес не можеше да се справи и с трите, но би могъл да ги ужили една след друга. Освен това разполагаше с три огневи групи, всяка от по петима души. Едната — оцелелите от „Знаме“ — остави в центъра с един разузнавач отляво, за да следи движенията на третата вражеска група, докато той изтегли основната част от силите на юг и ги разположи в засада нагоре и надолу по склона, като образуваха почти Г-образна линия. В горната част на склона се намираха двете картечници.

Не трябваше да чакат много дълго време. Врагът се движеше по-бързо, отколкото Рамирес се надяваше, и хората му почти нямаха време да изберат добри позиции за стрелба, но за свое нещастие нападателите отново идваха по предсказуем маршрут. Чавес се намираше в долния край и даде предупреждение, когато онези се приближиха. И този път им позволиха да се доближат на петдесет метра. Чавес и Леон бяха на няколко метра един от друг и търсеха водачите. Задачата им беше тихо да отстранят всеки, който направи опит да координира и води нападателите. Имаше един, който жестикулираше към останалите. Чавес се прицели и изстреля един куршум, но не улучи. Въпреки заглушетеля шумът от превключването на механизма бе достатъчно силен, за да привлече един изстрел, след което целият взвод откри огън. Още петима нападатели паднаха. Останалите отвърнаха на огъня, този път по-точно, и се групираха, за да нападнат позициите на отбраняващата се група, но огънят от цевите на автоматите им ги издаде и двете картечници започнаха да ги обстрелват.

Театърът на бойните действия беше ужасна и очарователна гледка. След като хората започнаха да стрелят, очите им загубиха нагласата си да виждат на тъмно. Чавес се опита да запази своята нагласа, като държеше едното си око затворено, както го бяха учили, но установи, че не става нищо. Гората грееше от ярки цилиндрични огнени езици, някои от които се превръщаха в малки светлинни глобуси и осветяваха движещите се хора като поредица от стробоскопни мигания. Трасиращите куршуми от картечниците насочваха огъня към живи хора. Трасиращите серии на автоматчиците означаваха друго. Последните три патрона от пълнителите бяха трасиращи, за да ги подсетят, че е време да слагат нови пълнители. Шумът се различаваше от всичко, което Чавес бе чувал до този момент: забързаното тракане на техните автомати М-16 и по-бавното бучене на автоматите „Калашников“. Чуваха се заповеди и викове на гняв и болка и отчаяна смърт.

— Бягайте! — Това беше гласът на капитан Рамирес, който викаше на испански. Отново се разделиха на двойки. Или се опитаха да го сторят. Двама от взвода паднаха при размяната на изстрели. Чавес се препъна в единия, който се опитваше да изпълзи встрани. Метна го на раменете си и затича нагоре по хълма, като се опитваше да забрави болката в краката си. Мъжът — Ингелес — издъхна при сборния пункт. Нямаше време за печал и пълнителите, които не беше успял да използва, се разпределиха между останалите автоматчици. Докато капитан Рамирес се опитваше отново да въведе ред в нещата, отдолу се чуха още изстрели и ругатни. Само един човек се добра до сборния пункт. Група „Нож“ имаше още двама убити и един сериозно ранен. Оливеро се зае с него и го поведе нагоре по хълма към сборния пункт за ранените, близо до зоната за кацане. Необходими им бяха още петнадесет минути, за да причинят още двадесет жертви на врага си за сметка на тридесет процента от силите си. Ако капитан Рамирес имаше време да помисли, щеше да разбере, че губи играта. Но време нямаше.