Том Клэнси - Реална заплаха

Зад едно дърво се появи главата на някакъв човек, а след това и ръка, която жестикулираше към друг. Динг се прицели и стреля. Улучи мъжа в гърлото, но това предизвика задавен писък. Чавес не знаеше, но този човек беше главатарят на групата и това само разпали хората му. Навсякъде от ивицата гора нападателите започнаха да стрелят и се втурнаха с викове напред.

Рамирес ги остави да преодолеят половината разстояние и изстреля една граната от гранатомета си. Тя беше фосфорна и предизвика появата на ярък фонтан от бяла светлина. Веднага останалите взривиха мините.

— О, по дяволите! Това е „Нож“. Взривяват мини. — Кларк извади антената през прозореца на самолета.

— „Нож“, тук „Променлива“. Обади се, край!

Избра възможно най-лошия момент в опита си да им помогне.

Още тридесет мъже паднаха мъртви и десет ранени от покосяващите осколки на мините. След това срещу дърветата излетяха гранати, включително и запалителни, за да предизвикат огън. Някои хора, които се намираха достатъчно далеч, за да избягнат незабавна смърт, бяха достатъчно близо, за да ги достигне огънят. Сипещите се като дъжд парчета фосфор ги запалваха и виковете им допълниха нощната какофония. Войниците хвърлиха и ръчни гранати, които покосиха още нападатели. След това Рамирес отново натисна бутона на радиопредавателя си.

— Измъквайте се, измъквайте се вече!

Но този път не се получи.

Когато група „Нож“ се изтегли от позициите си, бе пометена от автоматичния огън на мъже, стрелящи просто по рефлекс. Бойците, които имаха димни и сълзотворни гранати, ги хвърлиха, за да прикрият оттеглянето си, но искренето на зарядите просто даде на противника възможност за прицел и всеки боец привлече към себе си огъня от дузина автомати. Като пряк резултат от това, което бяха обучени да правят, двама паднаха убити и други двама — ранени. До този момент Рамирес бе успял по отличен начин да удържи контрола над групата, но сега го загуби. Радиослушалките му започнаха да пращят и в тях се чу непознат глас:

— Тук „Нож“ — каза изправилият се Рамирес. — „Променлива“, къде си, по дяволите?

— Над вас. Над вас. Какво е положението, край.

— Сериозно сме загазили и сега отстъпваме към зоната за кацане. Слезте тук, слезте тук веднага!

Рамирес се разкрещя на хората си:

— Веднага отидете в зоната за кацане. Идват да ни вземат.

— Не, „Нож“, не можем да кацнем сега. Трябва да се измъкнете, трябва да се измъкнете. Повторете! — каза по радиото Кларк. Не получи отговор. Повтори инструкциите си, но отново не последва отговор.

Оцеляха само осем от двадесет и двамата души. Рамирес носеше на рамо един ранен и докато бягаше към зоната за изтегляне на двеста метра нагоре по хълма, където щеше да кацне хеликоптерът, за да ги вземе, слушалките му бяха паднали.

Но хеликоптерът не дойде. Рамирес сложи ранения на земята и започна да гледа към небето. Постави очилата за нощно виждане, но нямаше нито хеликоптер, нито мигане от стробоскопни лампи, а в нощното небе не се виждаше светлината на турбовитлови двигатели. Капитанът дръпна слушалката на радиотелефона си и изкрещя в нея:

— „Променлива“, къде си, по дяволите?

— „Нож“, тук е „Променлива“. Ние кръжим над вас в самолет. Не можем да извършим евакуиране до утре вечерта. Вие трябва да се измъкнете на чисто. Трябва да се измъкнете на чисто. Повторете!

— Останахме само осем души… — Рамирес спря да говори, в него отново се върна човекът, за последен, смъртоносен път. — О, Господи.

Осъзна, че повечето от хората му ги нямаше, а той, техният командир, бе отговорен за тях. Никога нямаше да разбере, че всъщност не беше точно така.

Сега врагът се приближаваше. От три страни. Имаше само един начин за бягство. Маршрутът бе предварително планиран, но Рамирес гледаше към човека, когото донесе дотук. Гледаше го как умира. Вдигна очи към хората си и не можа да реши какво да направи. Нямаше време да се досети за ученията, в които бе участвал. От последните дървета на стотина метра разстояние се появи първият от нападателите и започна да стреля. Хората му отвърнаха на огъня, но онези бяха твърде много, а и войниците вече нямаха достатъчно пълнители.

Чавес видя всичко. Беше се върнал назад при Вега и Леон, за да помогне на един мъж, ранен лошо в крака. Забеляза как една редица мъже започнаха да прочистват зоната за кацане. Видя как Рамирес се хвърли на земята, като стреляше към наближаващия враг, но Динг и приятелите му не можеха да направят нищо, и тръгнаха по маршрута за оттегляне. Не погледнаха назад. Не беше нужно. Звуците говореха достатъчно. Тракането на автоматите М-16 се смесваше с по-силния шум да руските „Калашников“. Избухнаха още няколко гранати. Няколко мъже изкрещяха и започнаха да ругаят на испански. След това започна да се чува стрелба само от АК-47. Битката за хълма бе свършила.