Том Клэнси - Реална заплаха

Сега преследвачите се намираха на стотина метра от огневата линия. Предната им редица се състоеше от около осемнадесет-двадесет души. Останалите се стараеха да не изостават от тях. Движеха се бавно, внимаваха къде стъпват, а преметнатите през гърдите им оръжия сочеха наляво. Чавес преброи трима души в зоната, за която отговаряше. Леон продължи да наблюдава какво става надолу по хълма и вдигна оръжието си.

В миналото са го правели със залпов огън. Пехотинците на Наполеон са се строявали рамо до рамо в редици от по двама или четирима, вдигали са мускетите си по команда и са изстрелвали едни срещу други страховити мощни залпове от сачми. Целта е била шокиране. Все още е такава. Шок, който да стресне враговете, имали достатъчно късмет, за да се спасят от мигновена смърт. Шок, за да разберат, че това не е мястото, на което биха искали да се намират, да ги обърка, да ги спре, да ги смути. Това вече не се прави с масирани залпове от мускети. Сега на врага се позволява да се приближи много, много близо, но въздействието си остава колкото психическо, толкова и физическо.

Дочуха се три сигнала по радиотелефона. Рамирес заповядваше да имат готовност. Хората по отбранителната линия притиснаха прикладите до раменете си. Картечниците се повдигнаха на стойките си. Предпазителите бяха свалени. Капитанът, в центъра на линията, стисна ръка около една комуникационна жица. Тя беше дълга около петдесет метра и на единия й край имаше консервна кутия с няколко камъчета. Бавно и внимателно той опъна жицата. След това рязко я дръпна.

Внезапният шум замрази мига. Сякаш всичко спря за момент, който изглеждаше дълъг няколко часа. Хората пред леките пехотинци инстинктивно се обърнаха към звука, встрани от неизвестната заплаха и от пръстите, които тъкмо започваха да натискат спусъците.

Моментът приключи с появата на белите огньове от дулата на взвода. Първите петнадесет нападатели паднаха веднага. Зад тях още петима бяха убити или ранени, преди да успеят да отговорят на огъня. След това стрелбата отгоре спря. Нападателите реагираха със закъснение. Много от тях изпразниха цели пълнители нагоре по хълма, но бойците се намираха в окопите си, като не оставяха никакви цели за нападателите.

— Кой стреля? Кой стреля? Какво става тук? — Това беше гласът на сержант Оливеро, който имаше отличен акцент.

Смутът е съюзник на подготвения. Още хора изтичаха в зоната за убиване, за да видят какво става, чудейки се кой е стрелял и по кого. Чавес и останалите преброиха до десет, преди отново да се изправят. В своята зона Динг имаше двама души. Когато преброи до десет, той повали единия и рани втория със залп от три куршума. Може би сега долу имаше още дванадесет души.

Дочуха се пет сигнала по радиотелефоните.

— Всички тръгваме — повика Рамирес.

По цялата линия хората направиха едно и също. Един човек от всяка двойка тръгна веднага, като изтича на петдесет метра нагоре до предварително избрано място. Картечниците, които до този момент бяха стреляли само кратки поредици, сякаш са обикновени автомати, започнаха да пускат дълги серии, за да прикриват изтеглянето. В разстояние на минута „Нож“ се отдалечи от зоната, която сега биваше обсипвана със закъсняла и неточна стрелба. Един от хората получи драскотина от заблуден куршум, но не му обърна внимание. Както винаги, Чавес тръгна последен и се движеше най-бавно, като избираше пътя си от едно дебело дърво до следващото, тъй като ответният огън се усили. Отново включи очилата си, за да види какво става. В зоната за убиване имаше към тридесетина души, но само някои от тях се движеха. С голямо закъснение врагът заобикаляше от южната страна в опит да обхване вече изоставената позиция.

Чавес видя как стигнаха до мястото, където само преди няколко минути бяха се намирали той и Леон, й как стояха объркани и несигурни какво точно се е случило. Чуха се писъците на ранените, а след това започнаха и ругатните. Вулгарни, силни ругатни на разгневени мъже, свикнали да причиняват смърт, а не да я получават. Нови гласове надделяха над шумотевицата от безразборна стрелба, ругатни и писъци. Сигурно бяха водачите, които даваха шумни заповеди на език, разбираем за всички войници. Чавес тъкмо смяташе, че лесно ще спечелят тази битка, когато погледна за последен път.

— О, по дяволите! — Натисна бутона на радиотелефона си. — „Шест“, тук „Водач“. Това е повече от рота, сър. Повтарям, повече от рота. За момента загубите на врага са тридесет души. Отново тръгват. Тридесетима тръгват на юг. Някой им казва да се опитат да ни заобиколят.