Том Клэнси - Реална заплаха

— О?

Роби захапа сандвича си.

— Нуждаем се от помощ, Роб — каза Джак.

— Например каква?

— Например да ни откараш някъде без много шум.

— Къде?

— В Хълбърт Фийлд. Това е част от…

— Еглин. Зная. Хълбърт е мястото, където работи специалната ескадрила, намира се до Пенсакола. Напоследък много хора наемат самолети на военноморските сили. Шефът не харесва това.

— Можете да му кажете — вметна Мъри. — Стига да не излиза извън канцеларията. Опитваме се да почистим едно нещо.

— Какво?

— Не мога да кажа, Роб — отговори Джак. — Но е донякъде във връзка с нещата, които ми каза ти. Трябва много да бързаме и никой не бива да знае. Просто за момента ни е необходимо някакво дискретно такси.

— Мога да го направя, но трябва да получа разрешение от адмирал Пейнтър.

— И какво ще правим след това?

— Ще се срещнем в Пакс Ривър в два часа. В подножието на хълма при „Атака“. По дяволите, и без това ми се искаше да полетя малко.

— Довърши си обяда.

Джексън ги остави след пет минути. Райън и Мъри сториха същото, като отидоха до къщата на Дан. Джак се обади по телефона до жена си. Обясни й, че трябва да отсъства от града за няколко дни, за да не се тревожи. Отидоха с колата на Райън.

Изпитателният център на военноморската авиация в Патъксент Ривър се намира на около час път с кола от Вашингтон, на западния бряг на залива Чесапийк. Бившата плантация на предвоенния щат Мериленд сега представляваше център за първични изпитания на самолети. Тук се изпълняваха повечето от функциите на по-добре познатата база на военновъздушните сили „Едуардс“ в Калифорния. Там се намира училището за летци-изпитатели, в което Роби беше работил като инструктор, а на територията на базата има различни изпитателни отдели, един от които е на миля-две от основната писта и се нарича „Атака“. Отдел „Атака“ се занимава с хубавите бързи изтребители и щурмови самолети. Картата от ФБР на Мъри беше достатъчна, за да могат да влязат в базата, и след като се обадиха на охраната в отдел „Атака“, намериха едно място за чакане и се заслушаха в рева на реактивните двигатели. Шевролетът на Роби пристигна след двадесет минути. Новопроизведеният полковник ги поведе към хангара.

— Имате късмет — каза им той. — Ще закараме два самолета „Томкет“ до Пенсакола. Адмиралът се обади и вече ги облитат.

В стаята влезе още един офицер.

— Полковник Джексън? Казвам се Джо Брамър — каза лейтенантът. — Разбрах, че ще летим на юг.

— Точно така, мистър Брамър. Тези господа ще дойдат с нас. Джак Мърфи и Дан Томлинсън. Те са правителствени служители и трябва да се запознаят с полетните процедури на военноморските сили. Можете ли да намерите летателни костюми и шлемове?

— Няма проблеми, сър. Ще се върна след минутка.

— Искахте тайна операция. Ето я — засмя се Джексън. Извади от една чанта летателния си костюм и шлема. — Вие какви неща носите със себе си?

— Комплекти за бръснене — отговори Мъри. — И една чанта.

— Можем да ги откараме.

Петнадесет минути по-късно всички се изкачиха по стълбичките на самолетите. На Джак се падна да лети с приятеля си. След пет минути двата самолета тръгнаха към края на пистата.

— Карай спокойно, Роб — каза Райън, докато чакаха разрешението за излитане.

— Ще се чувстваш като в лайнер.

Не стана точно така. Изтребителите подскочиха от пистата и рязко се изкачиха на крейсерска височина, почти два пъти по-бързо, отколкото „Боинг 727“, но след като стигнаха там, Джексън започна спокоен полет.

— Каква е тази работа, Джак? — попита той по микрофона.

— Роби, не мога да…

— Казвал ли съм ти какви неща мога да правя с този самолет? Джак, момчето ми, мога да накарам тази птичка да пропее. Мога да се завъртя с него в оная работа на девствен пъдпъдък.

— Роби, опитваме се да спасим едни хора, които може би са отрязани от нас. И ако кажеш на някого, дори на своя адмирал, просто можеш да объркаш всичко. Сещаш ли се за какво ти говоря?

— Добре. Какво ще правим с колата ти?

— Просто я остави, където си е.

— Ще накарам някой да й сложи надпис, че е собственост на военноморските сили.

— Добра идея.

— Ставаш по-добър в летенето, Джак. Все още не ми хленчиш:

— Е, да. Предстои ми още един полет в някакъв шибан хеликоптер. Не съм се возил на такова нещо, откакто си счупих гръбнака на Крит. — Почувства се добре, когато му каза това. Всъщност въпросът беше дали ще получат хеликоптера. Но Мъри имаше тази грижа. Джак извърна глава, за да се огледа, и се вцепени, като видя другия „Томкет“ на около метър от дясното крило. Мъри му махна с ръка.