Том Клэнси - Реална заплаха

Докато това става, самата Колумбия също ще бъде покорена, но по-изтънчено. Това е другата област, в която Кортес беше професионално обучен. Сегашните наркобарони използваха методите на грубата сила, предлагаха пари и в същото време заплашваха със смърт. Не, това също трябва да спре. Гладът за кокаин в развитите страни е временен. Рано или късно кокаинът ще излезе от модата и търсенето постепенно ще намалее. Ето едно от нещата, които наркобароните не виждаха. Когато това започне да става, Картелът ще трябва да притежава солидна политическа основа и разнообразен икономически фундамент, ако желае да оцелее при намаляването на силата му. Значи се изискваше по-умерено отношение към страната. Кортес беше готов да предложи и това. Елиминирането на някои от по-отвратителните барони ще представлява първата стъпка към тази цел. Историята учи, че човек може да достигне modus vivendi 85 85 Временно споразумение (лат.). — Б. пр. с почти всеки. И Кортес току-що го беше доказал.

Телефонът иззвъня. Той отговори. Написа казаните му думи и след като остави слушалката, взе речника. След минута започна да нанася обозначения на тактическата карта.

Видя, че американските зелени барети не са глупави. Всичките им биваци се намираха на труднодостъпни места. Нападането и унищожаването им ще струва много. Лошо, но всяко нещо си има цена. Обади се до хората и започна да дава нареждания. След час ловните групи започнаха да слизат от планината, за да се прегрупират. Реши да ги напада един по един. Така щеше да си гарантира достатъчни сили, за да може да сломи всеки взвод, а също и достатъчни загуби, за да може да взема още хора от охраната на бароните. Разбира се, той нямаше да придружава своите групи в планината. Жалко, сигурно щеше да е интересно за гледане.

Райън не спа никак добре. Едно нещо е да си в заговор, насочен към външен враг. Кариерата му в ЦРУ представляваше просто един опит да донесе предимства на страната си, често пъти като причиняваше проблеми или щети на друга. Това беше работата му като служител на правителството си. Но сега участваше в заговор, определено насочен срещу самото правителство. Този факт не му даваше покой.

Джак седеше в библиотеката си, където една лампа осветяваше бюрото му. До него се намираха два телефона, единия от които секретен. Звънна обикновеният.

— Ало?

— Обажда се Джон — каза гласът.

— Какво има?

— Някой е прекратил подкрепата за оперативните групи.

— Но защо?

— Може би някой иска те да изчезнат.

Райън усети студ на врата си.

— Ти къде си?

— Панама. Комуникациите са прекратени и хеликоптера го няма. Тридесет наши хлапета по хълмовете очакват помощ, която никога няма да дойде.

— Как мога да се свържа с теб? — Кларк му даде номер. — Добре. Ще ти се обадя след няколко часа.

— Гледай да не се оплескаме. — Линията заглъхна.

— Господи. — Джак се вгледа в сенките на библиотеката си. Обади се до службата, за да каже, че ще отиде на работа със собствената си кола. След това звънна на Дан Мъри.

Шестдесет минути по-късно Райън се намираше в подлеза под сградата на ФБР. Мъри го очакваше и го поведе. Шоу също беше там. Имаше и кафе, на което всички се зарадваха.

— Нашият оперативен агент ми се обади у дома. „Променлива“ е прекратена и екипажът на хеликоптера, който трябваше да ги върне, е изтеглен. Смята, че ще ги… по дяволите, смята…

— Да — каза Шоу. — Ако е така, вероятно има нарушение на закона. Заговор за извършване на убийство. Но доказването на това нещо може да бъде малко трудно.

— Майната му на закона… Какво ще правим с войниците?

— Как ще ги измъкнем ли? — попита Мъри. — Ще поискаме помощ от… не, не можем да въвлечем в това колумбийците, нали?

— Как смяташ, че ще реагират на навлизане на чужда армия? — отбеляза Шоу. — Горе-долу като нас.

— Ами какво ще кажеш, ако застанем срещу Кътър? — попита Джак.

Шоу отговори:

— Да застанем срещу него, но с какво? С какво разполагаме? Нищо. О, да, можем да идем при онези хора от комуникационната кола и екипажа на хеликоптера и да разговаряме с тях, но за известно време те ще си мълчат и какво ще правим тогава? Когато се стигне до разглеждане на делото, войниците ще са мъртви.

— А ако успеем да ги приберем, какво дело можем да заведем? — запита Мъри. — Всички се спасяват с бягство, документите се унищожават…

— Позволете, господа, но имам едно предложение. Защо не забравим съдебните зали за момент и не опитаме да концентрираме усилията си върху измъкването на войниците от страната на индианците?