Том Клэнси - Реална заплаха

— Добре е да ги изкараме оттам, но…

— Смяташ ли, че нещата за теб ще са по-добре с тридесет или четиридесет нови жертви? — сопна се Райън. — Каква е целта ни?

— Лош изстрел направи, Джак — каза Мъри.

— А твоят какъв е? Ами ако президентът е разрешил операцията, а Кътър е негов посредник и няма писмена заповед? ЦРУ са действали по устна заповед, която изглежда правно обоснована, само дето на мен ми казаха да заблудя Конгреса, ако ме питат нещо, което все още не са направили! Има и една дреболия в закона, според която можем да започнем всякаква тайна операция без знанието на Конгреса. Не забравяйте, че ограниченията за операцията ни се спускат със заповед на някой чиновник от Белия дом. Достатъчно е само да намерим време да им споменем за операцията. Следователно едно непредумишлено убийство, разрешено от човека, който е заповядал операцията, може да се превърне в умишлено, само ако се случи нещо извънредно. Кой глупак измисля тези закони? Те дали са разглеждани някога в съда?

— Забрави нещо — вметна Мъри.

— Да, най-вероятният отговор на Кътър ще бъде, че това съвсем не е тайна операция, а само десантна антитерористична акция. Така се избягва целият контрол върху разузнавателните операции от страна на Конгреса. Тук попадаме под Резолюцията за силите по време на война, в която има друго правило за началната свобода на действията. Дали тези правила някога са проверявани в съда?

— Не — отговори Шоу. — Доста игра падна около тях, но няма нищо конкретно. Силите по време на война са въпрос, заложен в конституцията, и двете страни се боят да го представят за разглеждане от съдия. Ти от луната ли си паднал, Райън?

— Трябва да защитавам цяло управление, така ли е? Ако тази авантюра се разчуе, ЦРУ ще се върне към онова, което представляваше през седемдесетте години. Сещате ли се какво ще стане с вашите антитерористични програми, ако информацията, която ви даваме, спре? — Джак видя, че тези думи имаха ефект. ЦРУ беше мълчалив партньор във войната срещу тероризма, като подаваше повечето от данните си на ФБР. Шоу знаеше това много добре. — От друга страна, ако съдим по казаното през последните два дни, какви са вашите доказателства, че сте прави?

— Ако чрез оттеглянето на поддръжката за „Увеселителна лодка“ Кътър е улеснил Кортес да ги убие, значи имаме нарушение на законите на щата Вашингтон, тоест заговор за извършване на убийство. При липсата на федерален закон едно престъпление, извършено на територия, която е собственост на страната, може да се съди по местния закон, приложим за нарушението. Част от нещата е извършил тук или на друга наша територия и така ще използваме законодателството. По този начин разглеждахме делата през седемдесетте години.

— Какви дела? — попита Джак.

— Всичко започна след изслушванията на комисията „Чърч“. Разследвахме заговор на ЦРУ да убият Кастро и някои други, но не се стигна до дело. Щяхме да използваме закона за заговорите, но по тези неща конституцията е толкова неясна, че за всеобщо облекчение делото почина от естествена смърт.

— И сега е същото, нали? Само че докато се мотаем…

— Ясно е какво искаш — каза директорът. — Най-важната задача е да ги измъкнем оттам по какъвто и да е начин. Има ли как да го сторим тайно?

— Все още не зная.

— Виж какво, за начало нека се свържем с твоя оперативен агент — предложи Мъри.

— Той не…

— Ще получи имунитет, всичко, което пожелае — веднага каза Шоу. — Имаш думата ми. По дяволите, доколкото ми е известно, той не е нарушил никой закон — поне според делото Мартинес-Баркър. Обещавам ти, Райън, че нищо няма да му се случи.

— Добре. — Джак извади хартийката от джоба на ризата си. Разбира се, номерът, който му даде Кларк, не беше истински, но чрез събиране и изваждане на цифрите в предварително определен ред успя да се свърже.

— Обажда се Райън. Намирам се в управлението на ФБР. Не затваряй телефона, за да чуеш какво ще ти кажат. — Джак отстъпи телефонната слушалка.

— На телефона е Бил Шоу. Аз съм директорът. Първо, току-що казах на Райън, че сте чист. Имате думата ми, че срещу вас няма да се предприемат никакви действия. Вярвате ли ми? Добре. — Шоу много се изненада и се усмихна. — Разбира се, линията е сигурна и предполагам, че е така и при вас. Необходимо ми е да зная какво смятате, че можем да направим. Знаем за момчетата и търсим начин да ги измъкнем. От това, което ни казва Джак, разбираме, че може би имате някакви идеи. Нека ги чуем. — Шоу натисна бутона за високоговорителя и всички започнаха да си водят записки.