Том Клэнси - Реална заплаха

— Какво става? — попита Мъри.

Райън постави куфарчето си на бюрото на Мъри и го отвори.

— Нуждая се от съвет.

— За какво?

— За една вероятно незаконна операция — всъщност няколко такива.

— Доколко са незаконни?

— Убийство — каза Джак колкото можа по-спокойно.

— Минираните коли в Колумбия ли? — попита от въртящия стол Мъри.

— Досети се, Дан. Браво. Само че не са били минирани коли.

„О“ — Дан се облегна и помисли няколко секунди, преди да отговори. Спомни си, че всичко, което правеха, беше отмъщение за убийството на Емил и останалите. — Каквито и да са те, законът по този въпрос е доста объркан, нали знаеш. Забраната за убиването на хора по време на разузнавателните операции е наложена с обнародвана президентска заповед. Ако той напише „освен в случаите“ в долния край на заповедта си, тогава всичко е законно — така да се каже. Законът наистина е странен. Преди всичко това е въпрос на конституция, а тя е много приятна и неясна там, където е необходимо.

— Знам. Незаконността идва оттам, че ми е наредено да дам неправилна информация на Конгреса. Ако хората, които ни надзирават, надушат нещо, то няма да се нарича убийство, а правилно формулирана правителствена политика. Всъщност според разбирането ми за закона това няма да се нарече убийство дори ако го направим, а след това информираме Конгреса, защото ще имаме време, за да почнем операция по прикриване на всичко. Но ако директорът на разузнаването ми нареди да дам невярна информация на Конгреса, то ние вършим убийство, защото не спазваме закона. Това е хубавото, Дан.

— Продължавай.

— Лошото е, че твърде много хора знаят какво става и ако нещата се разчуят, някои участници в операцията ще пострадат. За момента оставям встрани политическите измерения, само ще кажа, че има такива. Дан, не зная какво, по дяволите, да правя. — Както обикновено Райън направи много добър анализ. Сгреши само в едно. Не знаеше кое е истински лошото.

Мъри се усмихна, но не защото му се искаше, а защото приятелят му имаше нужда от това.

— Какво те кара да мислиш, че аз зная?

Напрежението на Райън понамаля.

— Е, мога да ида при свещеник, за да ме насочи, но те нямат пълномощията на хората като теб. А и ФБР е следващото най-добро нещо след свещениците, нали? — Така се шегуваха помежду си. И двамата бяха завършили Бостънския колеж.

— Откъде се ръководи операцията?

— Познай. Не е от Ленгли. Ръководят я от едно място точно на шест преки оттук.

— Това означава, че не мога дори да ида при министъра на правосъдието, така ли?

— Да. Той може да каже на шефа си, нали?

— В такъв случай ще закъсам заради нашата бюрокрация — подхвърли Мъри.

— Дали служенето на правителството наистина си струва всичко това? — мрачно попита Джак, който отново изпадаше в депресия. — По дяволите, може пък да се уволним заедно. Ти на кого можеш да се довериш?

Отговорът дойде лесно:

— Бил Шоу. — Мъри стана. — Хайде да идем при него.

„Цикъл“ е една от компютърните думи, добили гражданственост. Тя определя нещата, които се случват, и хората, които правят така, че тези неща да се вършат. Един цикъл на действие или решение съществува независимо от нещата около него. Във всяко правителство има практически безкрайна верига от такива цикли, като всеки се определя от собствени вътрешни правила, ясни за играчите. През следващите няколко часа се образува един цикъл. В него влизаха избрани членове на ФБР, но не и министърът на правосъдието, който имаше пълномощия над Бюрото. В цикъла щяха да се включат и членове на тайните служби, но не и шефът им, финансовият министър. Разследванията от този тип представляваха ровене на листа хартия и анализи. Затова Мъри — който имаше задачата да оглави работата на този цикъл — се изненада, като видя, че един от „подчинените“ му се отправи на път. Никак не му помогна и информацията, че човекът отиваше към военновъздушната база „Андрюс“.

По това време Райън седеше на бюрото си и всички решиха, че изглежда малко изморен, но пък знаеха, че е боледувал миналата нощ. Нещо от храната. Той вече бе решил какво трябва да прави: нищо. Ритър го нямаше, а и съдията все още не се беше завърнал. Не е лесно да бездействаш. Още по-трудно бе да се занимава с незначителни за момента неща. Но се чувстваше по-добре. Проблемът вече не беше само негов. Не знаеше, че това не е повод за облекчение.

Разбира се, Мъри накара един старши агент незабавно да отиде до базата „Андрюс“ и той стигна там точно навреме, за да види как малкият реактивен самолет-такси се отделя от лявата първа писта. Агентът използва документите си, за да влезе в кабинета на полковника, който командваше 89-та военнотранспортна ескадрила. Получи полетния план за самолета, който току-що излетя. Използва телефона на полковника, за да се обади на Мъри, а след това заплаши летеца и му каза да забрави, че някога той, агентът, е бил тук, че никога не е правил официално запитване, защото става дума за важно криминално разследване, и то свръхсекретно. Кодовата дума на операцията беше „Одисей“.