Том Клэнси - Реална заплаха

— Впрочем опитът ти за отклоняване на врага е бил успешен. Сега четиридесет души търсят не където трябва.

— Добре. Това ще улесни измъкването на хората.

— Джон, не можеш да ми заповядваш така.

— Сър, не ви давам заповеди. Казвам ви какво трябва да се направи. Казахте ми, че операцията е моя.

— Ставаше дума за „Реципрочност“, а не за „Увеселителна лодка“.

— Сега не е време за семантика, сър. Ако не изтеглите онези хора, повечето — а вероятно и всички — ще бъдат избити. Това е ваша отговорност, сър. Не можете да изпратите хора на операция и да не ги поддържате. Знаете го.

— Прав си, разбира се — каза след малко Ритър. — Но не мога да го сторя сам. Трябва да информирам — е, знаеш. Ще се погрижа за това. Ще ги измъкнем колкото е възможно по-бързо.

— Добре. — Кларк се поуспокои. Ритър беше понякога прекалено рязък по отношение на подчинените си, но държеше на думата си. Освен това директорът бе твърде умен, за да го предизвика за нещо такова. Кларк беше сигурен. Много добре беше изяснил позицията си и Ритър съвсем ясно бе разбрал.

— Ами какво ще правим с Ларсон и куриерката му?

— И двамата са изтеглени. Самолетът му е в Панама, а той е в Мариот, надолу по пътя. Впрочем доста е добър, но що се отнася до Колумбия, смятам, че вероятно е разкрит. Бих казал, че и двамата могат да си вземат няколко седмици отпуск.

— Добре. Какво ще правиш ти?

— Мога да се върна обратно още утре. Ако искате, ще ви помогна за изтеглянето.

— Може би сме се натъкнали на Кортес.

— Така ли?

— А ти си човекът, който ни даде първата му снимка.

— О! Къде? Оня от къщата на Унтиверос, човека, когото за малко изпуснахме ли?

— Същия. Жената, която прелъсти, го разпозна със сигурност. Управлява техните хора, които са изпратени в планината, от една малка къща близо до Ансерма.

— Ще трябва да върна Ларсон за тази работа.

— Смяташ ли, че си струва риска?

— Да хвана Кортес ли? — Кларк помисли малко. — Зависи. Струва си да се опита. Какво знаем за охраната му?

— Нищо. Само груба представа за местонахождението на къщата му. Това разбрахме от едно прехванато съобщение. Хубаво ще бъде да го заловим жив. Той знае много неща, които искаме да разберем. Ще го докараме тук и ще му лепнем едно обвинение. От онзи вид, дето заслужават смъртно наказание.

Кларк замислено поклати глава. Един от елементите на криминалните романи беше как хората в разузнаването желаят да глътнат ампулите си с цианкалий или да се изправят пред взвода стрелци с песен в сърцето си. Фактите показваха обратното. Хората заставаха пред сигурна смърт само когато нямаше друг привлекателен изход. Хитрината се състоеше в това да им се даде такава алтернатива, за което не се изискваше да си гений, както се шегуваха всички. Ако хванеха Кортес, нормалната процедура щеше да бъде да заведат дело, да го осъдят на смърт — само трябва да подберат необходимия съдия, а по въпросите на националната сигурност винаги имаше много вратички — и да поемат нещата оттук. Кортес ще се пречупи навреме, вероятно още преди делото да започне. Кортес не беше глупав в края на краищата и щеше да се досети кога и как да направи сделката. Вече беше продал страната си. Продажбата на Картела в сравнение с това ще е дреболия.

Кларк кимна.

— Дай ми няколко часа да помисля по въпроса.

Райън се отклони наляво от десета улица в северозападната част на града и пое към паркинга под сградата. Имаше униформени и цивилни полицаи и един от тях с папка в ръка се приближи към него.

— Джак Райън за среща с Дан Мъри.

— Бихте ли ми показали документите си за самоличност?

Джак извади пропуска си от ЦРУ. Човекът го разпозна и махна с ръка към колегата си. Той натисна един бутон, за да свали стоманената бариера, която трябваше да пречи на терористи с минирани коли да влизат под щаба на ФБР. Райън премина над бариерата и намери място за паркиране. Един млад агент на ФБР го посрещна във фоайето и му даде пропуск, който да задейства електронния портал. Джак си помисли, че ако някой изобрети подходящ компютърен вирус, половината от хората в правителството няма да могат да отидат на работа. И може би страната ще се намира в безопасност, докато проблемът се разреши.

Сградата на Хувър имаше определено необичайно разположение със своята плетеница от диагонално разположени коридори, които пресичаха коридори, разположени в квадрат. За непосветените е по-трудно да се ориентират дори от Пентагона. В случая Райън загуби всякаква ориентация, когато стигнаха до съответната канцелария. Дан го чакаше отпред и го отведе вътре. Джак затвори вратата след себе си.