Том Клэнси - Реална заплаха

— Добре, Кати, ще се погрижа за това.

— Трябва да бягам да оправям очната ябълка на един човек. Поздрави Лиз от мен.

— Ще я поздравя. Приятно прекарване.

Мъри остави телефона с объркано изражение. Хората от коридора не трябва да знаят. „Хората от коридора“ беше фраза, която Мъри използва при първата им среща в болницата „Сейнт Томас“ в Лондон, когато Дан работеше като аташе към посолството. Хората от коридора наричаше ЦРУ.

Но Райън е един от шестимата шефове в Ленгли, вероятно и един от тримата най-висши.

Какво ли означава това, по дяволите?

— Хм. — Той повика секретарката си и я накара да уведоми охраната, че трябва да пропусне Райън на пътя под главния вход на сградата на Хувър. Скоро щеше да разбере.

Кларк пристигна в Ленгли в девет сутринта. Нямаше пропуск — човек не го носи по време на операция — и трябваше да използва кодова дума, за да премине през главния портал, което, разбира се, изглеждаше доста конспиративно. Остави колата си на паркинга за посетители — ЦРУ има и такъв — и влезе през главния вход. Веднага зави наляво, където бързо намери нещо, прилично на значка за посетители, която обаче свърши отлична работа на електронния портал. Сви надясно, мина покрай белите кули, които приличаха на играчки, нацапани с кал от някое огромно дете, Кларк беше сигурен, че декораторът на това място е бил човек, внедрен от КГБ. Или може би просто са избрали онзи, който предлага най-ниските цени. С един асансьор се изкачи до седмия етаж, а след това сви по коридора на директорските канцеларии, които имат собствени преддверия в предната част на сградата. Стигна до секретарката на директора по операциите.

— Мистър Кларк иска да се срещне с мистър Ритър — каза той.

— Имате ли среща? — попита секретарката.

— Не, но мисля, че той иска да се видим — учтиво каза Кларк. Нямаше смисъл да я насилва. Освен това Кларк беше възпитан да уважава жените. Тя вдигна телефона и предаде съобщението. — Можете да влезете, мистър Кларк.

— Благодаря ви. — Кларк затвори вратата зад себе си. Разбира се, тя беше дебела и звуконепроницаема. Много добре.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита директорът по оперативните въпроси.

— Ще трябва да прекратиш „Увеселителна лодка“ — каза Кларк без предварителни обяснения. — Операцията се разпада. Лошите преследват онези хлапета и…

— Зная. Чух го снощи. Виж, никога не съм мислил, че операцията ще мине без загуби. Един от екипите е понесъл доста бой преди тридесет и шест часа, но въз основа на заловени сведения, изглежда, са се представили доста добре и са им го върнали тъпкано…

— Това бях аз — каза Кларк.

— Какво? — изненадан запита Ритър.

— Аз и Ларсон се повозихме на кола вчера по това време и се натъкнахме на трима от ония, не зная как се казват. Тъкмо приключваха с товаренето на телата в каросерията на един камион. Не видях причина да ги оставя живи — каза Кларк със спокоен тон. От много време насам никой в ЦРУ не беше казвал такова нещо.

— Господи, Джон! — Ритър беше твърде изненадан, за да се досети да се скара на Кларк, че е нарушил собствената си сигурност, като се е намесил в друга операция.

— Познах едно от телата — продължи Кларк. — Капитан Емилио Рохас от армията на Съединените щати. Между другото, много свястно момче беше.

— Съжалявам, но никой не е казвал, че е безопасно.

— Дано семейството му, ако има такова, да разбере това. Операцията е провалена. Време е да намалим загубите си. Какво се прави, за да ги измъкнем? — попита Кларк.

— Мисля по въпроса. Трябва да се координирам с друг. Не съм сигурен, че той ще се съгласи.

— В този случай, сър — каза на шефа си Кларк, — предлагам да наложите мнението си.

— Заплашваш ли ме? — тихо попита Ритър.

— Не, сър. Бих предпочел да не ме разбирате по този начин. Казвам ви на базата на опита си, че тази операция трябва да бъде прекратена възможно най-бързо. Ваша работа е да изясните тази необходимост на хората, които са дали разрешение за операцията. Ако не успеете да получите разрешение, бих ви посъветвал въпреки всичко да я прекратите.

— Могат да ме изритат за това — изтъкна директорът.

— След като разпознах тялото на капитан Рохас, запалих камиона. По две причини. Исках да отклоня малко вниманието на врага и, разбира се, да направя телата неузнаваеми. Никога досега не съм изгарял тялото на свой. Не ми хареса. Ларсон все още не знае защо го направих. Твърде е млад, за да разбере. Вие не сте, сър. Вие изпратихте онези хора и сте отговорен за тях. Ако искате да ми кажете, че работата ви е по-важна от това нещо, то аз съм тук, за да ви кажа, че грешите, сър. — Кларк все още не повишаваше тона си над нивото, с което един разумен мъж обсъжда обикновени делови въпроси, но за първи път от много време насам Боб Ритър се разтревожи за собствената си безопасност.