Том Клэнси - Реална заплаха

Дочу шум. Шепота на клонче, което прошумолява във въздуха. Нямаше вятър. Може би е някое диво животно. Може би не е.

Чавес спря. Вдигна ръка право нагоре. Вега, който се движеше отпуснато на петдесет метра по-назад, предаде сигнала. Динг се приближи до едно дърво и остана прав, за да си осигури максимално добра видимост. Облегна се на него и усети, че задремва. Сержантът разтърси глава, за да я проясни. Умората наистина го оборваше.

Долови движение. Човек. Зелен призрачен силует, подобен на детска рисунка. Намираше се на около двеста метра вдясно пред Динг. Движеше се нагоре по склона, следван от друг човек двадесет метра по-назад. Движеха се като… войници, със сложните движения на краката, които изглеждаха толкова откачени, ако ги прави друг…

Имаше един начин да провери. В долната част на очилата си за нощно виждане „PVS-7“ имаше малко фенерче с инфрачервени лъчи за разчитане на карти. Невидимата за невъоръженото око светлина щеше да изглежда като лъч на прожектор за всеки с очила „PVS-7“. Дори не трябваше да вдига шум. Те би трябвало постоянно да се оглеждат.

Разбира се, все още имаше риск.

Чавес се отмести от дървото. Твърде далеч беше, за да може да види дали носят очилата си, но ако ги носеха…

Да. Главата на първата фигура се въртеше наляво и надясно. Спря се в посока към мястото, където се намираше Чавес. Динг вдигна очилата си, за да насочи светлината към тях, и присветна три пъти. Върна очилата за нощно виждане на мястото им, точно навреме, за да види как и другата фигура прави същото.

— Мисля, че са наши хора — прошепна Чавес в микрофона си.

— В такъв случай доста са се загубили — отговори гласът на Рамирес в слушалката му. — Внимавай, сержант.

Щрак-щрак. Добре.

Чавес изчака Oso да постави картечницата си на удобно място, след което тръгна към другия, като гледаше да се движи така, че Вега да може да го прикрива. Разстоянието му се стори адски дълго, още повече че нямаше възможност да насочи оръжието си към целта. Видя още един човек, а щеше да има й други, които го наблюдават през мерниците на оръжията си. Ако човекът не е от техните, шансовете му да види изгрева на слънцето се намираха някъде между нула и минус.

— Динг, ти ли си? — дочу шепот, когато изминаваше последните десет метра. — Аз съм Леон.

Чавес кимна. Двамата мъже си поеха дълбоко дъх, приближиха се и се прегърнаха. Само едно ръкостискане не беше достатъчно в тези обстоятелства.

— Загубили сте се, Берто.

— Вярно е. Аз зная къде се намираме, дяволите да го вземат, но наистина сме се загубили, мамицата му.

— Къде е капитан Рохас?

— Мъртъв е. И Естевес, Делгадо, половината група.

— Добре. Почакай. — Динг натисна бутона на радиотелефона си. — „Шест“, тук „Водач“. Току-що влязохме в контакт със „Знаме“. Имали са малко неприятности, сър. По-добре елате тук.

Щрак-щрак.

Леон махна с ръка на хората си да се приближат. Чавес дори не помисли да ги преброи. Достатъчно беше да види, че половината ги няма. Двамата мъже седнаха на едно повалено дърво.

— Какво стана?

— Напъхахме се право в средата на дансинга. Решихме, че сме попаднали на участък за преработване. Оказа се, че не е така. Трябва да имаше тридесет или четиридесет души. Мисля, че Естевес сбърка и всичко се разпадна. Като бой в някой бар, само че с пушки, братче. След това капитан Рохас падна и — много лошо беше, братче, оттогава сме в движение.

— И нас ни преследват.

— Има ли нещо хубаво? — попита Леон.

— Напоследък не съм чувал нищо, Берто — отговори Динг. — Мисля, че е време да разкараме задниците си от това място.

— Вярно — каза сержант Леон точно когато се появи капитан Рамирес. Той докладва на капитана.

— Капитане — каза Чавес, когато Берто свърши. — Трябва ни място да се проснем и поспим.

— Прав е — съгласи се Гуера.

— Ами онези зад нас?

— От два часа не сме чували нищо, сър — напомни му Гуера. — Онова хълмче там ми изглежда напълно подходящо за целта. — Дотолкова можеше да оказва натиск на офицера, но се оказа достатъчно.

— Заведи хората горе. Определи района на лагера и назначи постове. Ще се опитаме да почиваме до залез-слънце, а след това може би ще се обадя и ще поискам помощ.

— Това звучи добре, капитане. — Гуера стана, за да организира нещата. Чавес веднага тръгна да огледа района, докато останалите от взвода отидоха на новото си МНП — място за нощна почивка. Чавес си помисли, че всъщност то ще е МДП — място за дневна почивка. Опитът му да се пошегува със себе си беше слаб, но в дадените обстоятелства Чавес можеше да постигне само толкова.