Том Клэнси - Реална заплаха

Разбира се, от мястото си можеха да наблюдават и бойната група. Половин час по-късно Роби забеляза два самолета, излитащи от самолетоносача. Естествено, радарно-компютърната система ги проследи. Те се изкачиха на деветстотин метра и се приближиха един до друг. Роби веднага осъзна, че ще провеждат упражнение по зареждане във въздуха. Един от самолетите незабавно се върна на самолетоносача, докато другият отлетя на изток-югоизток. Учението с прехващане започна с пълна пара, но на всеки няколко секунди Роби проследяваше курса на новия самолет, докато той изчезна от екрана, насочен някъде към вътрешността на Южна Америка.

— Да, да. Ще ида — каза Кортес. — Все още не съм готов, но ще ида. — Постави слушалката на мястото й с ругатня и посегна към ключовете от колата си. Феликс дори не беше посетил някой от разбитите участъци за рафиниране, а искаха от него да говори пред… „Производствената комисия“, както я нарече el jefe. Това беше забавно. Глупаците толкова силно искаха да превземат властта в страната, че започваха да използват привидно официална терминология. Тръгна към вратата и отново изруга. Трябваше да кара чак до крепостта на хълма на онзи дебел, надут лунатик. Погледна часовника си. Необходими му бяха два часа. И щеше да закъснее. И нямаше да може да им каже нищо, защото не бе успял да научи каквото и да е. И те щяха да се разгневят. И той отново щеше да се държи смирено. Кортес започваше да се изморява от самоунижението си пред тези хора. Парите, които му плащаха, бяха невероятни, но никаква сума не можеше да компенсира самоуважението му. Помисли си, че трябваше да се сети за това, преди да беше подписал договора, и запали колата. След това изруга отново.

Най-новото заловено съобщение от ЛУДОРИЯ носеше номер 2091 и представляваше разговор от подвижен телефон до дома на обект Ехо. Текстът се появи на принтера към персоналния компютър на Ритър. След не повече от тридесет секунди се появи и съобщение 2092. Подаде и двата на специалния си помощник.

— Кортес… отива право там? Шестица от тотото.

— Как да съобщим на Кларк? — зачуди се Ритър.

Мъжът помисли за момент.

— Не става.

— Защо?

— Нямаме сигурен канал. Освен ако не вземем секретна линия до самолетоносача, оттам до оня „А-6“ и от него до Кларк.

Сега беше ред на Ритър да изругае. Не можеха да го направят. Самолетоносачът бе слабото звено. Офицерът, когото пратиха на борда, за да контролира тази част от мисията, ще трябва да отиде при командира на самолетоносача — може нещата да не започнат оттам, но е сигурно, че там ще свършат — и да поиска разрешение за секретна радиокабина, за да обработва съобщенията само на ухо. Това би представлявало твърде голям риск дори ако командирът се съгласеше да сътрудничи. Щяха да бъдат зададени твърде много въпроси и твърде много хора да се намесят в информацията. Отново изруга, след това се съвзе. Може би Кортес ще стигне там навреме. Господи, колко приятно ще бъде да кажат на ФБР, че са очистили това копеле! Или по-точно, че го е очистил някой друг, отричайки истината. Или може би няма да е добре. Той не познаваше Бил Шоу и не знаеше как може да реагира.

Ларсон беше паркирал джипа на стотина метра встрани от главния път на предварително избрано място, където нямаше вероятност да бъдат забелязани. Изкачването до възвишението не беше трудно и те пристигнаха много преди залез. На снимките мястото изглеждаше идеално. Точно върху билото на един хълм с пряка видимост към къщата, която ги остави без дъх. Простираше се върху деветстотин квадратни метра — представляваше квадрат със страни от тридесет метра, на два етажа и без мазе — плюс шест акра оградена площ наоколо. Оградата се намираше на четири километра и може би сто метра по-ниско от местоположението им. Кларк носеше бинокъл със седемкратно увеличение и огледа охраната, докато светлината все още му позволяваше. Преброи двадесет мъже, всички въоръжени с автоматично оръжие. Две тежки картечници, обслужвани от бойни разчети, бяха разположени на построени за целта бункери в оградата. Помисли си, че Боб Ритър го нарече правилно в деня на свети Китс: „Франк Лойд Райт се среща с Лудия Людвиг“. Къщата беше красива, ако човек харесва неокласическия испански модерен стил, съоръжена с високотехнологични аларми, за да държи настрани непокорните селяни. Виждаше се и de riguer 62 62 Модната (фр.). — Б. пр. хеликоптерна площадка с един нов „Сикорски S-76“ на нея.

— Какво още трябва да зная за тази къща? — попита Кларк.