Том Клэнси - Реална заплаха

„Нинджа!“ — възхити се мислено той.

Изправи се до тялото, погледна нагоре и вдигна автомата си високо. „Чисто е.“ След миг фигурите на Вега и Ингелес се появиха на зеления дисплей и тръгнаха надолу. Чавес се обърна, намери място, от което да наблюдава целта, и зачака.

Целта се намираше на седемдесет метра пред него. Сиянието на бензиновите лампи грееше в очилата му и той осъзна, че най-после може да ги свали. Сега се чуваха гласове. Дори можеше да долови по някоя дума. Това беше отегченият, ежедневен разговор на хора, вършещи работата си. Дочу някакъв звук като от падане във вода, почти като… какво? Динг не знаеше и това нямаше значение за момента. Виждаше позицията на групата за огнева подкрепа. Имаше само един малък проблем.

Позицията им беше ориентирана погрешно. Дърветата, които щяха да осигуряват зашитата на десния им фланг, всъщност им пречеха да покрият целта. Реши, че позицията за наблюдаване е планирана не където трябва. Чавес направи гримаса и състави друг план, като знаеше, че капитанът би постъпил по същия начин. Намериха място, почти толкова хубаво и само петнадесет метра встрани, но ориентирано в правилната посока. Провери часовника си. Почти е време. Време беше да направи окончателния, жизненоважен оглед на целта.

Преброи дванадесет човека. В средата имаше нещо, подобно на преносима вана. В нея ходеха двама мъже, като натрошаваха или разбъркваха, или правеха нещо на любопитно изглеждащата супа от листа на кока… „Какво ни казаха — запита се той. — Вода и сярна киселина?“ Нещо такова. „Господи — помисли си той, — газят в шибаната киселина!“ Хората, които изпълняваха тази отвратителна задача, се редуваха. Гледаше как двама се смениха и човекът, излязъл от ваната, поля краката си с вода. „Сигурно го е изгорило и боли“ — установи Динг. Но разговорите, които се дочуваха от тридесетте метра разстояние, бяха достатъчно добродушни. Един разказваше за приятелката си, като се хвалеше какво му прави тя и какво той на нея.

Имаше шестима души с автомати, до един „Калашников“. „Господи, целият свят носи тези проклети неща!“ Те стояха по края на обекта, като гледаха навътре вместо навън. Някой пушеше. До фенера имаше раница. Един от хората, които газеха във ваната, каза нещо на охраната и извади бутилка бира от раницата за себе си и една за човека, който му разреши.

„Идиоти!“ — помисли си Динг. Радиослушалката издаде три стържещи звука. Рамирес беше на мястото си и питаше дали Динг е готов. Динг натисна бутона на своя радиотелефон два пъти, а след това се огледа наляво и надясно. Вега държеше картечницата си, поставена на двуножника, и брезентовата му чанта за боеприпаси лежеше отворена до него. Двеста патрона вече бяха готови, а до тази торбичка лежеше втора.

Чавес отново се настани колкото можа по-близо до едно дебело дърво и си избра най-далечната цел. Реши, че разстоянието дотам е осемдесет метра — малко дълго за оръжието му, твърде далеч за изстрел в главата. Натисна селектора в позиция за залпова стрелба, хвана автомата здраво и внимателно се прицели през оптическия мерник.

Автоматът му изхвърли три патрона. На лицето на мъжа се изписа изненада, когато два от тях удариха гърдите му. Нададе стържещ писък, от който главите на всички се обърнаха към него. Чавес се прицели към друг стрелец, който вече смъкваше автомата от рамото си. Този също получи два или три куршума, но това не му попречи да се опита да свали автомата.

Веднага след като възникна реална вероятност да отговорят на огъня им, Вега откри стрелба, като прониза човека с трасиращите куршуми от картечницата си, а след това измести огъня към други двама. Един от тях успя да изстреля два патрона, но те отидоха нависоко. Другите невъоръжени мъже реагираха по-бавно от часовите. Двама започнаха да бягат, но огънят на Вега ги повали. Някои залегнаха и започнаха да пълзят. Появиха се още двама въоръжени мъже — или, по точно, техните оръжия. От другия край на обекта засвяткаха огнените свидетелства за автоматична стрелба, насочена към групата за подкрепа. Точно по план.

Щурмоваците на капитан Рамирес откриха огън от десния фланг. Отличителният звук на стрелбата от автомати М-16 разкъсваше тишината между дърветата, а Чавес, Вега и Ингелес продължиха да сипят огън срещу целта си и встрани от щурмоваците. Един от хората, стрелящи от дърветата, трябва да беше улучен, защото огънчето от автомата му смени посоката си и се насочи право нагоре. Но други двама се обърнаха и започнаха да стрелят към групата щурмоваци, преди да бъдат повалени. Сега войниците заливаха с огън всичко, което се движи. Един от хората, които газеха във ваната, се опита да вдигне захвърлен автомат, но не успя. Друг се изправи и може би искаше да се предаде, но ръцете му не стигнаха достатъчно високо, тъй като другата картечница прокара ред трасиращи куршуми през гърдите му.