Том Клэнси - Реална заплаха

— Има ли нещо? — попита капитан Рамирес.

— Слушай.

— Да — каза капитанът след миг.

Членовете на взвода свалиха раниците си и се разделиха според плана. Чавес, Вега и Ингелес щяха да отидат право напред към „Хотел“, докато останалите трябваше да заобиколят отляво. Ингелес, сержантът свързочник, носеше гранатомет М-203, окачен на пушката му. Вега беше с картечница, а Чавес все още с автомата МП-5 със заглушител.

Задачата им беше да наблюдават. Щяха да се приближат колкото е възможно по-близо, за да осигурят огнева подкрепа за нападението. Ако някой се появи, Чавес трябваше да го повали тихо. Динг поведе групата си първи, а капитан Рамирес се отдалечи с хората си след минута. И при двете групи хората се движеха през сгъстен интервал от пет метра. Друга истинска опасност представляваше объркването. Ако някой войник загуби контакт с другарите си или ако някой вражески часови се смеси с групата им, резултатите може да бъдат смъртоносни за мисията и за хората.

Последните петстотин метра му отнеха малко над половин час. Мястото за наблюдение на Динг беше точно указано на картата, но не се виждаше толкова ясно нощем в гората. На тъмно нещата винаги изглеждат други, а дори и с очилата за нощно виждане всичко е просто… различно. Чавес се досещаше, че го обзема страх. Не се боеше чак толкова, просто сега се чувстваше малко несигурен. Всяка втора или трета минута си казваше, че знае какво точно прави, и се успокояваше, но само за две или три минути, докато отново го обземе несигурността. Логиката му подсказваше, че изпитва нормална реакция от напрежение, както я наричаха учебниците. Чавес не харесваше тази реакция, но установи, че може да я търпи. Точно както пише в учебниците.

Долови някакво движение и замръзна на място. Лявата му ръка се премести назад с длан, перпендикулярна на тялото му, за да предупреди двамата отзад също да спрат. Отново вдигна глава, като се довери на обучението си. От учебниците и опита си знаеше, че човешкото око може да вижда нощем само движение. Освен ако противникът няма очила за нощно виждане…

Но този нямаше. Човешката фигура се намираше на стотина метра, като се движеше бавно и спокойно през дърветата между Чавес и мястото, където той искаше да отиде. Един толкова прост факт ускори смъртната присъда на човека. Динг махна с ръка на Ингелес и Вега да стоят на местата си, а той отиде вдясно, срещу посоката на движение на целта, за да мине зад гърба му. Сега се движеше бързо. Трябваше да заеме позиция след петнадесет минути. С помощта на очилата си избираше чисти места и стъпваше колкото можеше по-леко, като се движеше почти със скоростта на нормалния вървеж. Напрежението му бе преодоляно от гордост, защото знаеше какво трябва да направи. Не издаваше никакъв шум, движеше се приведен и обръщаше глава към целта си и обратно. След минутка застана на добра позиция. Там имаше утъпкана пътека. Пътеката за охраната. Чавес разбра, че идиотът върви по един и същ път. Човек не живее дълго, ако прави такива неща.

Сега той се връщаше. Крачеше с бавни, почти детски стъпки. Чавес със закъснение разбра, че оня ходеше достатъчно тихо по утъпканата пътека. Помисли, че часовият може би не е пълен глупак. Главата му гледаше нагоре. Но пушката бе преметнал през рамо. Чавес го остави да се приближи, като свали очилата си в момент, когато човекът гледаше встрани. Внезапната загуба на дисплея го накара да загуби от погледа си човека за няколко секунди, и в съзнанието му се зароди паника, но Динг си наложи да остане спокоен. Мъжът щеше да се появи всеки момент, тъй като се връщаше в южна посока.

Появи се. Най-напред като призрачен силует, а след това като черна маса, тръгнала по прокарания коридор в джунглата. Динг клекна до ствола на едно дърво с оръжие, насочено към главата на мъжа, и го остави да се приближи. По-добре е да почака и със сигурност да го убие. Превключвателят се намираше на положение за единична стрелба. Човекът се намираше на десет метра. Сега Чавес дори не дишаше. Прицели се в средата на челото на човека и натисна спусъка.

Металическият звук от преместването назад и напред на механизма на автомата „X и К“ изглеждаше невероятно силен, но целта се свлече веднага. Дочу се само приглушено тракане от неговата пушка, когато падна на земята до тялото му. Чавес скочи напред с автомат, насочен към целта, но мъжът — в края на краищата се оказа, че е мъж — не се движеше. С очила, поставени отново на главата му, той видя дупката в средата на носа му, куршумът се беше насочил под ъгъл нагоре, разкъсвайки основата на мозъка му при мигновеното, безшумно убийство.