Том Клэнси - Реална заплаха

— То може да е достатъчно, за да си тръгнат хората ми свободно.

— Ще повярвам, когато го видя — каза Давидоф, но този път вдигна поглед. Помисли си, че Стюарт е прекалено енергичен, но честен адвокат. Не лъже или поне не в съда.

По навик Стюарт носеше старомодна чанта от полутвърда кожа вместо по-новите и по-добре изглеждащи дипломатически куфарчета, които използваха повечето адвокати. Оттам извади касетофона. Давидоф гледаше мълчаливо. И двамата бяха адвокати и експерти по сдържаност, можеха да казват каквото трябваше, независимо от чувствата си. Но тъй като и двамата имаха това качество, също като професионални играчи на покер познаваха по-изтънчените сигнали, които другите не можеха да доловят. Когато натисна бутона за възпроизвеждане, Стюарт вече знаеше, че е разтревожил противника си. Записът продължи няколко минути. Качеството на звука беше жалко, но се чуваше и с малко пречистване в лаборатория — а обвиняемите можеха да си позволят средствата за това — записът щеше да стане достатъчно ясен.

Ходът на Давидоф беше очевиден:

— Това няма връзка със случая. Цялата информация от признанието е изключена от следствието. Споразумяхме се по този въпрос.

Сега, когато имаше надмощие, Стюарт се поотпусна. Време беше да прояви благородство.

— Ти се споразумя. Аз не съм казвал нищо. Правителството допусна сериозно нарушение на конституционните права на клиентите ми. Симулираната екзекуция представлява поне душевно измъчване. А това съвсем сигурно е незаконно. Трябва да изправиш онези двамата пред съда, за да защитиш случая си, но тогава аз ще разпъна на кръст моряците от бреговата охрана. Това може да обезсили всичките им твърдения. Не се знае какво ще кажат съдебните заседатели, нали така?

— Може да станат и да започнат да ръкопляскат — предпазливо отговори Давидоф.

— Има такава възможност, нали? Начинът да го разберем е само един. Ще проведем делото. — Стюарт върна касетофона в чантата си. — Все още ли искаш ранна дата на процеса? С тази информация мога да атакувам веществените ти доказателства. В края на краищата, ако онези са били достатъчно откачени, за да направят този номер, какво ще кажеш, когато клиентите ми заявят, че са били накарани да мастурбират, за да дадат пробите от семенната течност, за които ти разказа на всички вестници, или пък че са били насилени да държат в ръка оръжията, с които е извършено убийството, за да оставят отпечатъци? Впрочем все още не съм обсъдил с тях всички подробности. Ами като свържа всичко това с нещата, известни за жертвата? Мисля, че имам възможност да ги изпратя вкъщи живи и здрави. — Стюарт се наклони напред, като постави ръце върху бюрото на Давидоф. — От друга страна, както казваш самият ти, трудно може да се предвиди реакцията на съдебните заседатели. Затова ти предлагам те да се признаят за виновни и да излежат двадесет години вместо исканото от теб наказание. И без никакви ненужни изявления от съдията, че трябва да лежат всичките двадесет години — така че да изкарат в пандиза, да речем, осем години. Ще кажеш на пресата, че има проблеми с веществените доказателства и страшно те е яд, но нищо не може да се направи. Моите клиенти ще бъдат вън от играта доста време. Получаваш исканата присъда, но никой няма да умира. Е, това е моето предложение. Давам ти два дни да си помислиш.

Стюарт стана, вдигна чантата си и излезе, без да каже нито дума повече. Когато се озова в коридора, потърси тоалетната. Почувства спешна нужда да си измие ръцете, но не беше сигурен защо. Със сигурност знаеше, че е постъпил както трябва. Престъпниците — те наистина бяха престъпници — ще получат присъда, но няма да умрат на електрическия стол — и кой знае, може би ще се поправят. С такива лъжи се заблуждават адвокатите. Няма да е необходимо да разбива кариерите на онези типове от бреговата охрана, които вероятно са престъпили чертата само веднъж и никога вече няма да го сторят. Можеше да ги провали, но не искаше. Помисли си, че по Този начин всички печелят по нещо, а за един адвокат това е доста добро упражнение. Но той все още изпитваше нуждата да си измие ръцете.

За Едуин Давидоф всичко беше още по-тежко. Не ставаше въпрос само за криминален случай. Същият електрически стол, който щеше да прати онези двама пирати в ада, трябваше да го изстреля в сградата на Сената. Откакто прочете като гимназист „Съвет и съгласие“ 59 59 Книгата на Алън Друри разглежда интригите и живота в Конгреса на САЩ. — Б.пр. , Давидоф мечтаеше за място в Сената на Съединените щати. И беше работил много сериозно, за да си го извоюва: първенец в курса на юридическото училище „Дюк“, удължено работно време, ужасно зле заплатено от Министерството на правосъдието, речи из целия щат, които почти разбиха семейството му. Беше жертвал собствения си живот на олтара на правосъдието… и както признаваше пред себе си, амбицията. И сега, когато всичко се намираше в ръцете му, когато можеше да осъди двама криминални престъпници, които са проиграли правото си на живот… всичко се проваляше. Ако се измъкнеше с хленчене от делото, ако се съгласи на сделки за някакви си нищожни двадесет години, всичката му работа, всичките му речи за правосъдието ще бъдат забравени. Просто така.