Том Клэнси - Реална заплаха

Защо Мойра не знаеше това?

„Ти защо не долови сигнала, Дан? — укори се Мъри. — Трябваше да се сетиш да осигуриш някой, който да я наглежда. По дяволите, ако я беше оставил под опеката на полицията, тя нямаше да направи това.“

„Може би трябваше да й крещим, вместо да се държим така леко с нея. Може би е възприела нещата погрешно. Може би. Може би. Може би.“

„Кортес, считай се за мъртвец. Просто не съм решил кога ще те пречукам.“

— Тя ще оцелее ли? — попита Мъри.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита един лекар, без да се обръща.

— ФБР и искам да зная.

Лекарят все още не се обръщаше.

— Аз също, приятел. Взела е плацидил. Доста силно приспивателно. Малко лекари го предписват сега, защото е твърде лесно човек да прекали с дозата. Смъртоносната доза 50 е от пет до десет капки. СД-50 означава дозата, която убива половината от вземащите го хора. Не знам колко хапчета е взела. Все още не е напълно заминала, но симптомите на живот при нея са твърде слаби, за да сме спокойни. Провеждаме диализа на кръвта й, за да не позволим на хапчетата да въздействат на организма й. Надяваме се всичко това да не е загуба на време. Поставили сме я на сто процента кислород, след това ще я напълним с вътрешновенозни течности и ще чакаме. Тя ще спи поне още един ден. Може би два, може би три. Все още не мога да ви кажа. Не мога да ви кажа и какви шансове има. Сега знаете колкото мен. Излизайте оттук, имам работа.

— В чакалнята има три деца, докторе.

Това накара лекаря да завърти глава за около две секунди.

— Кажете им, че има добри шансове, но за известно време ще бъде трудно. Съжалявам, просто не знам. Хубавото е, че ако се съвземе, ще е напълно. Обикновено това лекарство не причинява трайни увреждания. Освен ако не те убие — добави лекарят.

— Благодаря.

Мъри отиде да каже на децата това, което можеше. След около час дойдоха някакви съседи, за да останат заедно с децата на семейство Улф. Дан си отиде тихо, след като един агент се появи, за да застане на пост. Мойра беше може би единствената им връзка с Кортес, а това означаваше, че животът й се намира пред потенциална опасност от покушение. Мъри стигна в офиса си малко след девет часа. Все още изпитваше гняв. Чакаха го трима агенти и той им махна с ръка да го последват.

— Добре. Какво открихте?

— „Мистър Диас“ е използвал кредитна карта „Американ експрес“ в „Скривалището“. Открихме номера на картата на два компютъра за преброяване на билети — слава богу, че съществуват тези компютри за проверка на кредитите. Веднага, след като е оставил мисис Улф, взел самолет от летище „Дълес“ за Атланта. Описанието съвпада с това, което вече имаме. Но миналата седмица не е влизал в страната през „Дълес“. Сега проверяваме записите в компютъра и трябва да получим отговор още преди обед. Но нямаме голям шанс да налучкаме входния маршрут. Обзалагам се, че е минал през някое от големите вътрешни летища, Далас-Форт Уърт, Канзас сити, Чикаго, някое от тях е. Но по-интересно е друго. „Американ експрес“ откриха, че имат няколко карти на името на Хуан Диас. Някои от тях са издадени неотдавна и те не знаят как е станало.

— О! — Мъри си наля кафе. — Как така не са ги забелязали?

— Ами всички суми им се изплащат навреме и в пълен размер, така че от тази страна всичко е наред. Адресите малко се различават, пък и самото име не е особено необичайно, така че при едно случайно поглеждане никой няма да се досети. Изглежда, някой има възможност да се вмъква в компютърните им системи — чак до програмите на директорите — и това може да е друга нишка, по която да тръгнем. Вероятно е продължил да работи с това име за в случай, че Мойра погледне картата. Но от всичко разбираме, че през изминалите пет месеца е направил пет пътувания до Вашингтон. Някой си играе с компютърната система на „Американ експрес“. Някой адски добър. Някой — продължи агентът, — който е достатъчно добър, за да може да се включи в много компютри. Този човек може да открива пълни кредитни линии за Кортес или всеки друг. Трябва да има начин да се открие този човек, но не се надявам да стане бързо.

На вратата се почука и влезе един млад агент.

— Далас-Форт Уърт — каза той, като подаде един телефакс. — Подписите съвпадат. Той е дошъл тук и се е качил на самолет от „Ла Гуардия“ късно следобед в петък за Ню Йорк. Стигнал е към полунощ местно време в петък. Вероятно е взел редовния самолет до Вашингтон, за да се срещне с Мойра. Все още проверяват.

— Красиво — отбеляза Мъри. — Знае всички ходове. Откъде е влязъл?