Том Клэнси - Реална заплаха

Самолетът беше VC-135, военната версия на старите „Боинг 707“. Нямаше прозорци, на които пътниците винаги се радваха, но пък имаше голяма врата за товари, необходима за качване на директора Джейкъбс по пътя за Чикаго. Президентът пътуваше с друг самолет, който по разписание трябваше да пристигне няколко минути преди техния. Той щеше да говори при храма и до гроба.

Шоу, Мъри и няколко други висши служители на ФБР пътуваха във втория самолет, който често пъти биваше използван за подобни мисии и беше снабден с подходящото оборудване, за да държи ковчега закрепен в предната част на салона. Така всички имаха възможност да гледат сандъка от полиран бук през цялото време и не можеха да се разсейват през прозорците. Някак си това се набиваше в мисълта по-силно от всичко друго. Полетът беше много тих, чуваше се само виенето на турбокомпресорните двигатели, което правеше компания на мъртвия и на живите.

Но самолетът беше част от президентската ескадрила и имаше всичката комуникационна апаратура, необходима за подобни задачи. Един лейтенант от военновъздушните сили отиде назад и попита за Мъри, а след това го поведе напред към комуникационната конзола.

Мисис Улф седеше до пътеката на пет метра по-назад от изпълнителните директори. По лицето й се стичаха сълзи. Тя си спомни, че има да казва нещо на мистър Шоу, но реши, че моментът не е подходящ. Пък и не бе толкова важно — просто тя беше сбъркала, когато агентът я разпитва предния следобед. Всичко се дължеше на шока от случилото се. Беше толкова… трудно. През последните няколко години се сблъска с твърде много загуби и ударът от случилото се през уикенда я… какво? Обърка? Не знаеше. Но сега моментът не беше подходящ. Днес трябваше да запомни най-добрия шеф, когото някога е имала, човек, толкова внимателен с нея, колкото с агентите, които се отнасяха с него като със знаменитост. Видя мистър Мъри да отива напред покрай ковчега, който тя бе погалила с ръка при качването в самолета като последно сбогом с шефа си.

Обаждането не трая повече от минута. Мъри се появи от малката радиостая с лице, спокойно като всякога. Мойра забеляза, че той не погледна към ковчега, просто гледаше назад, право назад по пътеката, преди да седне до жена си.

— О, мамицата му! — промърмори Дан, след като седна.

Жена му рязко завъртя глава. Това не е от нещата, които се говорят на погребения. Докосна ръката му, но Мъри поклати глава. Когато погледна към жена си, в лицето му тя видя само съжаление, но не и печал.

Полетът продължи малко повече от час. Войниците от почетната стража, бляскави и докарани в парадните си униформи, дойдоха от задната част на самолета, за да се заемат с директора. Пътниците излязоха след тях. Навън, на асфалта, ги очакваха останалите хора от групата и ги наблюдаваха далечни телевизионни камери. Почетният караул носеше с маршова стъпка товара си зад две знамена — на страната и на ФБР, обозначено с девиза на службата „Вярност-Смелост-Честност“ 56 56 Съкращението FBI (Federal Bureau of Investigation) — Федерално бюро за разследвания е посочено като Fidelity-Bravery-lntegrity. — Б.пр. . Мъри гледаше как вятърът играе със знамето, как надписът се извива и плющи и разбра колко неосезаеми са такива думи. Но все още не можеше да каже на Бил. Щяха да забележат.

— Е, вече знаем защо унищожихме летището. — Чавес гледаше церемонията в спалното помещение в поделението. Сега всичко му беше съвсем ясно.

— Но защо ни изтеглиха? — попита Вега.

— Връщаме се, Oso. И там, където отиваме, въздухът ще бъде рядък.

Ларсон нямаше защо да гледа репортажа по телевизията. Надвесен над една карта, той очертаваше познати и заподозрени преработвателни обекти на югозапад от Меделин. Познаваше тези райони — кой ли не ги познава? — но да изолираш отделни места… това беше по-трудно. Все пак ставаше въпрос за технологически проблеми. Съединените щати бяха изобретили съвременна разузнавателна технология и прекараха повече от тридесет години, за да я усъвършенстват. Той се намираше във Флорида, където долетя уж за да получи нов самолет, двигателят на който по необясними причини започна да създава проблеми.

— Откога се занимаваме с това?

— Само от два месеца — отговори Ритър.

Дори и с толкова малка база от данни нещата не бяха трудни. Разбира се, всички градове и села в района са обозначени, дори и самостоятелните къщи. Тъй като почти всички имаха електричество, можеха лесно да бъдат забелязани, а след като ги идентифицираха, компютърът просто ги изтриваше по електронен път. Така оставаха източници на енергия, различни от градове, села и отделни ферми. Някои от тях бяха редовни или донякъде. Смяташе се, че всичко, което се появява повече от два пъти седмично, е твърде очевидно, за да представлява интерес, и тези обекти също се изтриваха. По този начин останаха шестдесетина местоположения, които се появяваха и изчезваха в съответствие с една графика, разположена до картите и снимките. Всяка точка представляваше възможно място, където започва процесът на рафиниране на суровите листа на коката. Това съвсем не бяха детски лагери.