Том Клэнси - Реална заплаха

— Във връзка с тези заповеди ли? — попита подполковник Йенсен. — Няма проблеми.

— Добре. „Техническият представител“ ще разполага с подробностите, когато се качи на борда. Той докладва първо на генерала, но ще иска да се срещне с вас. От този момент нещата стават строго секретни. Генералът ще знае, че трябва да мълчи. Ако пита, кажете му, че става дума за учение с изпитателно хвърляне от самолет на ново оръжие. — Кларк вдигна вежди. — Наистина става дума за учение, нали?

— Хората, на които…

— Какви хора? Не е необходимо да знаете това. Не ви трябва да го знаете — каза Кларк. — Ако това ще представлява проблем за вас, искам да ми кажете още сега.

— Хей, казах ви, че можем да го направим. Просто бях любопитен.

— Достатъчно възрастен сте, за да са ви ясни тези неща — внимателно отправи критиката Кларк. Не искаше да обиди човека, но той трябваше да разбере.

— Добре.

Самолетоносачът „Рейнджър“ щеше да отплава на продължителна подготовка за изпращане в Тихия океан. Предстояха им триседмични интензивни учения, в които се включваше всичко от акостиране на самолетоносача до попълване на запасите по време на движение и едно тренировъчно нападение от бойна група от друг самолетоносач, завръщащ се от западния Тих океан. Подполковник Йенсен току-що беше научил, че операциите ще се проведат на около триста мили западно от Панама. Командирът на ескадрилата се питаше кой ли има достатъчно смелост да отклони общо тридесет и един кораба, някои от които представляваха истински бездънни ями по отношение на горивото. Това потвърждаваше източника на току-що получените заповеди. Йенсен беше внимателен човек. Въпреки че проведоха с него един много официален телефонен разговор и че доставените на ръка заповеди от мистър Карлсон съдържаха всичко необходимо, приятно бе да получи потвърждение отвън.

— Това е. Ще ви се обадят, когато трябва. Предполагам, ще имате осем часа след предупреждението. Достатъчно ли е?

— Няма проблем. Ще направя така, че оръжието да бъде поставено на удобно място. Внимавайте там, на земята, мистър Карлсон.

— Ще опитам. — Кларк стисна ръката на пилота и тръгна към кърмата, за да намери откъде да излезе от кораба. След два часа му предстоеше да се качи на друг самолет.

Полицаите от Мобайл имаха особено гадно настроение. Не стига, че така брутално убиха полицай, а и излязлата да види какво става мисис Брадън също бе улучена от два куршума. Хирурзите почти я спасиха, но след тридесет и шест часа и това се провали. Полицията имаше само показанията на едно хлапе, което все още нямаше годините, на които се дава шофьорска книжка, а твърдеше, че е улучило един от убийците с пушката на прадядо си. А също и няколко петна от кръв, доказващи или недоказващи историята му. Полицията предпочиташе да повярва, че Брадън е улучил нападателя, но опитните следователи от Отдела за убийства знаеха, че двуинчовият пистолет е почти безполезен, освен ако престрелката се проведе в претъпкан асансьор. Всеки полицай в Мисисипи, Алабама, Флорида и Луизиана търсеше син микробус „Плимут Вояджър“ с двама чернокоси мъже с кавказки вид, средни на ръст, въоръжени и опасни и предполагаеми убийци на полицай.

Намериха микробуса в понеделник следобед с помощта на един разтревожен гражданин — такива наистина се срещаха в Алабама, който се обадил до службата на шерифа, а той от своя страна — на полицията в Мобайл.

— Хлапето има право — заяви лейтенантът, който отговаряше за случая. Тялото в Задната част на фургона беше толкова отвратително на вид, колкото всеки труп след два дни, прекарани в кола в Алабама през месец юни, но въпреки всичко дупката близо до основата на черепа, точно на мястото, където свършваше косата му, определено бе направена от куршум 22-и калибър. Виждаше се също, че убиецът е умрял на предната дясна седалка, след като от раната в главата му е бликнала кръв. Имаше още нещо.

— Виждал съм този човек. Занимава се с наркотици — каза един от полицаите.

— Е, с какво се е занимавал Ърни?

— Бог знае. Какво ще стане с децата му? — попита полицаят. — Загубили са майка си и баща си. Трябва ли да казваме на целия свят, че баща им е бил кофти полицай? Ще направим ли това на две сирачета?

Двамата мъже просто трябваше да се погледнат, за да се съгласят, че не, човек не може да го направи. Ще намерят начин да изкарат Ърни герой и е съвсем сигурно, че някой трябва да погали по главата онова хлапе Сандерсън.

— Разбираш ли какво си направил? — попита Кортес. При влизането се беше стегнал, за да може да сдържи гнева си. В тази организация на латиноамериканци неговият глас ще бъде — трябва да бъде — гласът на разума. Те ще уважават това нещо по същия начин, по който и римляните са ценили целомъдрието: рядко и възхитително качество, за предпочитане у другите.