Том Клэнси - Реална заплаха

— Дадох урок на norteamericanos — отговори Ескобедо с арогантно търпение, което за малко не разруши самообладанието на Феликс.

— А какво направиха те в отговор?

Ескобедо направи щедър жест с ръка — жест, издаващ власт и задоволство.

— Бълха ни е ухапала.

— Разбира се, знаеш също, че след всичките мои усилия да установя връзка с ценен източник на информация ти го пропиля като…

— Какъв източник?

— Секретарката на директора на ФБР — отговори Кортес, усмихнат самодоволно.

— И не можеш ли отново да я използваш? — объркано запита Ескобедо.

„Глупак.“

— Не, освен ако не искаш да ме арестуват, jefe. Ако това се случи, услугите ми няма да са ти от полза. Бихме могли да използваме информация от тази жена внимателно и в продължение на години. Можехме да знаем за опити да се проникне в организацията. Можехме да открием какви нови идеи имат norteamericanos и да ги парираме, като отново действаме внимателно и с мисъл. Да защитаваме операциите си, като в същото време им позволяваме достатъчно успехи, за да си мислят, че постигат нещо. — Кортес почти каза, че Преди малко е открил защо изчезват всичките самолети, но не го направи. Гневът му не беше чак толкова необуздан. Феликс започна да разбира, че може да замени човека, седнал зад бюрото. Но най-напред ще трябва да покаже колко ценен е за организацията и постепенно да докаже на всички престъпници, че е по-полезен от този палячо. По-добре е да ги остави да се пържат на собствения си огън, по-добре е да оценят разликата между обучения професионалист разузнавач и тълпа самоуки и прекалено богати трафиканти.

Райън гледаше океана на дванадесет километра под него. Не беше трудно да свикне човек с положението на много важна персона. В качеството си на началник-направление той имаше и право на специален директен полет от базата „Андрюс“ до военно летище край главната квартира на НАТО в Монс, Белгия. Представляваше ЦРУ на полугодишната конференция с колегите си разузнавачи от европейската част на организацията. Това щеше да бъде нещо голямо. Трябваше да произнесе реч и да направи благоприятно впечатление. Въпреки че познаваше много от хората, които ще присъстват, досега винаги е бил момчето за всичко на Джеймс Гриър. Сега трябваше да доказва себе си. Но щеше да успее. Райън беше сигурен в това. Придружаваха го трима от подчинените му началници на отдели и той седеше в удобно кресло в самолета VC-20A, за да му напомня колко е важен. Той не знаеше, че това е същият самолет, който откара Емил Джейкъбс до Колумбия. И по-добре. Въпреки образованието си Райън си оставаше суеверен.

В качеството си на изпълнителен директор по разузнаването Бил Шоу беше старшият служител на ФБР до назначаването от президента и одобряването от Сената на нов директор. Това можеше да продължи известно време. Годината беше изборна за президент и с настъпването на пролетта хората започваха да мислят предимно за делегатски събрания. По някакъв перверзен начин Шоу нямаше нищо против. Това означаваше, че той ще движи всичко, а в случай като този ФБР се нуждаеше от опитен полицай, който да управлява. За Уилям Шоу „политическите реалности“ нямаха прекалено значение. Агентите разнищват криминални престъпления, а за него случаят означаваше всичко. Първата му реакция, когато разбра за смъртта на директора Джейкъбс, беше да се обади на приятеля си Дан Мъри. Дан щеше да следи развитието на случая от канцеларията си на заместник-директор, тъй като в него имаше най-малко два елемента: разследването в Колумбия и това във Вашингтон. Опитът на Мъри като аташе в Лондон му даваше необходимата политическа чувствителност, за да усети, ако презокеанската част на разследването не се води така, както би искало ФБР. Мъри влезе в канцеларията на Шоу в седем сутринта, И двамата не бяха спали достатъчно през изминалите два дни, но щяха да си наваксат в самолета. Днес щяха да погребат директора Джейкъбс в Чикаго и те щяха да летят в самолета с тялото, за да присъстват на церемонията.

— Е?

Дан отвори папката си.

— Току-що разговарях с Моралес в Богота. Заловеният стрелец работи от време на време за „М-19“ 54 54 М-19 — терористична лява група в Колумбия. — Б.пр. . Казва се Хектор Буенте, двадесетгодишен, изключен от университета на Андите поради лош успех. Изглежда, местните са го понатиснали — Моралес казва, че са доста ядосани от цялата работа, — но хлапето не знае много. Стрелците били предупредени за някаква важна работа преди няколко дни, но не знаели къде и какво ще правят. Научили са четири часа преди случилото се. Не са знаели кой седи в колата освен посланика. Впрочем имало е друга група стрелци, разположени на друг маршрут. Разполагат с някои имена и преобръщат всяко камъче в града, за да ги намерят. Аз мисля, че сме в задънена улица. Убит е по поръчка и хората, които знаят нещо, отдавна са се скрили.