— Какво ще кажеш за местата, от които са стреляли?
— Влезли са с взлом и в двата апартамента. Несъмнено са ги проучвали предварително. Когато дошло време, влезли, завързали — всъщност сложили белезници — на собствениците и си провели операцията. Истински професионална работа от начало докрай — каза Мъри.
— Четиричасово предизвестие?
— Точно така.
— Това означава, че са получили сигнал, след като самолетът е излетял от „Андрюс“ — забеляза Шоу.
Мъри кимна.
— Което показва, че изтичането на информация е от нас. Полетният план на самолета беше за Гренада — където всъщност и се оказа накрая. Планът беше променен два часа преди излитането. Колумбийският министър на правосъдието е бил единственият, който е знаел, че Емил идва, и не е разказвал нищо три часа преди кацането. Други висши правителствени служители са знаели, че става нещо, и това обяснява привеждането в бойна готовност на нашите приятели от „М-19“, но времето просто не е както трябва. Изтичането на информация е оттук, освен ако самият министър на правосъдието не е разказал какво става. За него се предполага, че е местният Оливър Кромуел, честен до Бога и смел като лъв. Няма си любовница, на която да дрънка, нито каквото и да е друго. Изтичането на информация е от наша страна, Бил.
Шоу разтърка очи и се замисли за още кафе, но в организма си вече имаше доза, достатъчна да разиграе дори и статуя.
— Разказвай.
— Разговаряли сме с всички, които са знаели за полета. Излишно е да казвам, че никой не си признава да е говорил. Наредих да проверят записите от телефонни разговори, но не очаквам нищо там.
— Какво ще кажеш за…
— Момчетата в базата „Андрюс“? — Дан се усмихна. — Фигурират в списъка. Може би най-много четиридесет човека. Колумбийските войници са реагирали адски добре — Господа, представи си да се втурнеш в сграда, където знаеш, че има тежки оръжия, това е смелост. Онези от „М-19“ са носели леко оръжие от съветския блок, вероятно кубинско, но това е случайност. Ще ми се да помоля руснаците да ни помогнат с идентифицирането на партидата и експедицията на това РПГ.
— Мислиш ли, че ще ни сътрудничат?
— В най-лошия случай ще откажат, Бил. Ще видим дали тази тяхна гласност е истинска или не.
— Добре, питай ги.
— Останалата част от физическата страна на въпроса е доста проста. Ще се потвърдят нещата, които вече знаем, и толкова. Може би колумбийците ще съумеят да разберат някои неща чрез „М-19“, но се съмнявам. Опитват да се справят с тази група от доста време, но се оказва, че е костелив орех.
— Добре.
— Изглеждаш малко изморен, Бил — отбеляза Мъри. — Имаме си млади агенти, които би трябвало да се занимават с опасните работи. Ние, старите пръдльовци, трябва да си знаем темпото.
— Да. Е, остава ми да се информирам за останалите неща. — Шоу махна с ръка към бюрото си.
— Кога тръгва самолетът?
— Десет и тридесет.
— Аз ще се върна в канцеларията си и ще се просна на дивана за малко. Предлагам ти да сториш същото.
Шоу установи, че това не е чак толкова лоша идея. Десет минути по-късно той беше заспал въпреки изпитото кафе. Един час по-късно Мойра Улф се приближи до вратата му — няколко минути, преди да се появи неговата секретарка. Почука, но не получи отговор. Не искаше да отваря вратата, за да не безпокои мистър Шоу, въпреки че имаше да му казва нещо важно. Но можеше да почака, докато се качат на самолета.
— Здравей, Мойра — каза секретарката на Шоу, която я срещна на излизане от стаята. — Има ли някакъв проблем?
— Исках да видя мистър Шоу, но май спи. Работи непрекъснато, откакто…
— Зная. И ти май се нуждаеш от почивка.
— Може би тази вечер.
— Искаш ли да му кажа…
— Не, ще говоря с него в самолета.
Нещо с разрешителното се обърка. Агентът, който го поиска, получи от Министерството на правосъдието на САЩ погрешно име и стоя във фоайето до 9:30 часа, тъй като съдията също закъсня този понеделник. Десет минути След това имаше всичко, което му трябваше. Добрата новина се състоеше в това, че телефонната компания се намираше съвсем близо и че местната служба на фирма „Бел“ може да получи достъп до всички записи, ако това е необходимо. Общият списък възлизаше на почти сто имена е над двеста телефонни номера и шестдесет и една кредитни карти, някои от които не принадлежаха на AT&T 55 55 Американска телефонна и телекомуникационна компания. — Б.пр.
. Трябваше му цял час да се сдобие с копия от всички записи и агентът отново провери всички номера, за да е сигурен, че няма грешки или пропуски. Той беше новак, излязъл от академията само преди няколко месеца. Изпълняваше първата си задача за Оперативния отдел на ФБР във Вашингтон, но наред с усвояването на занаята това бе и важна лична поръчка на шефа му. Затова той не обърна много внимание на данните, които току-що получи. Например той не знаеше, че цифрата 58 пред един телефонен номер означаваше обаждане до Венецуела. Но младият човек щеше да разбере всичко още преди обед.
Читать дальше