Том Клэнси - Реална заплаха

На катера приключваха поредния ремонт между две плавания. Екипажът щеше да дойде в клуба след работно време, за да се наслади на бирата, докато все още имат тази възможност. Просто трябваше да намери когото трябва. Знаеше имената и разгледа видеоархивите в местните телевизионни станции, за да види лицата. Чист късмет беше, че попадна на Боб Райли. Знаеше повече за кариерата на този човек, отколкото за другите старшини.

Главният помощник-боцман влезе в клуба в четири и тридесет след десет горещи часа, прекарани в контролиране на работите по палубното оборудване. Беше обядвал леко и изразходвал всичко под формата на пот. Затова смяташе, че няколко халби бира ще заменят всички течности и електролити, загубени под горещото слънце на Алабама. Барманката го видя и наля бира „Самюел Адамс“ във висока чаша, докато той си избираше стол. След минута или половин халба бира по-късно Едуард Стюарт отиде при него.

— Вие не сте ли Боб Райли?

— Да — отговори боцманът, преди да се извърне. — Ти кой си?

— Мислех си, че няма да ме познаете. Мат Стивънс. Почти ми откъснахте главата на онази гемия „Мелън“ преди време. Казахте, че от мен никога нищо няма да излезе.

— Изглежда, сгреших — отбеляза Райли, като ровеше съзнанието си за спомен от това лице.

— Не. Вие бяхте прав. По онова време бях истински боклук, но вие… е, дължа ви една, старшина. От мен стана нещо. Предимно по причина на нещата, които ми казахте вие. — Стюарт протегна ръка. — Предполагам, че ви дължа най-малкото една бира. За Райли не беше необичайно да чува такива неща.

— По дяволите, всички се нуждаем от малко вкарване в релсите. И мен са ме удряли в стените на трюма, когато бях хлапак.

— И аз съм го правил — ухили се Стюарт. — Станеш ли старшина, трябва да си уважаван и отговорен, нали така? Иначе кой ще вкарва офицерите в релсите?

Райли изръмжа в знак на съгласие.

— За кого работиш?

— Адмирал Хали. Той в е Бъзардс пойнт. Трябваше да дойдем дотук за среща с командира на базата. Сега мисля, че играят голф. Така и не я разбрах тази игра. Ти си на „Панаш“, така ли?

— Разбира се.

— При капитан Вегенер?

— Да. — Райли довърши бирата си и Стюарт махна с ръка на барманката да напълни нови чаши.

— Толкова ли е добър, колкото разправят?

— Ред е по-добър моряк от мен — искрено отговори Райли.

— Никой не е толкова добър, боцмане. Бях там, когато ти прекара кораба през… как се казваше оня контейнеровоз, дето се прекърши на две?

— „Арктическа звезда“ — усмихна се на спомена Райли. — Господи, тогава си заработихме хляба.

— Помня как те гледах. Помислих, че си луд. Е, както и да е. Сега управлявам само компютър при адмирала, но преди да стана старшина, работих малко на един кораб отвъд Норфолк. Разбира се, той не можеше да се мери с „Арктическа звезда“.

— Стига, Мат. Заслужил си тази работа след две години морски истории. Един ден и аз ще си намеря лека служба. Вече съм стар за драматични изживявания.

— Как е храната тук?

— Добра.

— Да те черпя ли един обяд?

— Мат, та аз дори не си спомням какво ти казах.

— Аз обаче помня — увери го Стюарт. — Бог знае какво щеше да стане от мен, ако ти не ме беше насочил по правия път. Не се шегувам, човече. Длъжник съм ти. Хайде. — Подкани с ръка Райли да го последва към едно сепаре до стената. Вече пиеха третата бира, когато главният старшина-кормчия Ореза влезе в клуба.

— Хей, Португалец — извика Райли на колегата си.

— Виждам, че бирата е студена, Боб.

Райли направи жест към своя компаньон.

— Това е Мат Стивънс. Заедно бяхме на „Мелън“. Разказвал ли съм ти за оная история с „Арктическа звезда“?

— Само около тридесет пъти — отбеляза Ореза.

— Искаш ли да му разкажеш историята, Мат? — попита Райли.

— Хей, та аз дори не успях да видя всичко, нали знаеш…

— Да. Половината екипаж си изповръщаха червата. Страшен ураган беше. Нямаше начин хеликоптерът да излети, а този контейнеровоз — задната му половина, защото предната вече я нямаше — всеки момент щеше да се преобърне и тогава…

След около час бяха изпити още по две халби и тримата мъже ядяха наденици със сирене, които вървяха страхотно с бира. Стюарт разправяше истории за новия адмирал, за главния съвет на бреговата охрана, където юристите са и строеви офицери, от които се очаква да знаят как се управлява кораб и как се командват хора.

— Хей, а какви са тези работи, дето ги чувах за вас и ония двама смотаняци с наркотиците? — попита накрая адвокатът.