Том Клэнси - Реална заплаха

Ужасяваше се от мисълта, че закъснява твърде много. Двамата мъже разкъсаха треньора му на парчета с продължителни залпове, изстреляни от упор. В този миг нещо в главата на Ерик се прекърши. Прицели се в главата на по-близкия стрелец и натисна спусъка.

Както повечето млади и неопитни стрелци, той веднага вдигна глава, за да види какво става. Нищо. Пропуснал беше… пропуснал с пушка от разстояние тридесет метра. Удивен, той отново се прицели и натисна спусъка, но този път нищо не се получи. Ударникът не беше вдигнат. Пропуснал бе да зареди пушката. Като изруга с думи, за които майка му би го напляскала, той презареди своята „Марлин“ 22 и се прицели изключително внимателно, след което изстреля следващия куршум.

Убийците не бяха чули първия изстрел, а тъй като в ушите им още кънтяха собствените им гърмежи, не чуха и втория, но главата на един от мъжете отскочи встрани от наподобяващия ужилване от пчела удар на куршума. Мъжът разбра какво става, обърна се наляво и изстреля продължителен залп въпреки цепещата болка, която в един миг обзе главата му. Другият видя Ерик и също започна да стреля.

Но сега младежът изтласкваше куршуми в цевта на пушката си почти със скоростта, с която ги изстрелваше. Гледаше с гняв как не улучва и несъзнателно приклякваше заради идващите насреща му куршуми. Опитваше се да убие и двамата, преди да успеят да се качат в колата си. С удоволствие видя как приклякват, за да се скрият, и пропиля последните си три куршума в опит да пробие корпуса на колата. Но една 22-калиброва пушка не може да постигне такова нещо и микробусът потегли.

Ерик гледаше и му се искаше да е заредил повече куршуми в пушката, искаше му се да може да изстреля един куршум през задното стъкло на микробуса, преди той да завие надясно и да се изгуби.

Младежът нямаше смелостта да отиде и да види какво става със сержант Брадън. Остана на мястото си, облегнат на пикапа, и започна да се ругае, че ги остави да се измъкнат. Не знаеше и никога нямаше да узнае, че всъщност се е справил по-добре от много обучени полицаи.

В микробуса един от хората обърна по-сериозно внимание на раната в гърдите си, отколкото на тази в главата. Но точно раната в главата му щеше да го убие. Когато се наведе, една разрязана артерия се скъса напълно и оплиска вътрешността на микробуса с кръв за голяма изненада на мъжа, който има само няколко секунди, за да разбере какво му се е случ…

По една случайност друг самолет на военновъздушните сили, също С-141В, изведе мистър Кларк от Панама на път за „Андрюс“, където се извършваха бързи приготовления за тъжната церемония. Преди да пристигне погребението, Кларк беше в Ленгли, където разговаря с шефа си Боб Ритър. За първи път от много поколения насам Оперативният отдел имаше разрешение от президента за лов. Джон Кларк, който фигурираше в списъка на персонала като инструктор, бе главният ловец на ЦРУ. От много време не бяха искали от него да упражнява това свое умение, но все още си спомняше как да го използва.

Ритър и Кларк не гледаха телевизионния репортаж от пристигането. Това сега представляваше част от историята и макар и двамата да се интересуваха от нея, онази история, която ги занимаваше преди всичко, никога нямаше да бъде записана.

— Отново ще разгледаме идеята, която ми подхвърли в Сейнт Китс — каза заместник-директорът на Оперативния отдел.

— Каква е целта? — предпазливо запита Кларк. Не беше трудно да се досети защо става всичко това, нито кой е измислил указанието. Точно тук се криеше причината за предпазливостта му.

— Съкратената версия на отговора е отмъщение — отговори Ритър.

— Възмездие е по-приемлива дума — изтъкна Кларк. Въпреки че му липсваше образование, той четеше много.

— Целите представляват пряка заплаха за сигурността на Съединените щати.

— Президентът ли каза това?

— Думите са негови — потвърди Ритър.

— Добре. Така всичко става законно. Не по-малко опасно, но законно.

— Можеш ли да го направиш?

На лицето на Кларк се появи отнесена и мрачна усмивка.

— Ще провеждам своята част от операцията по свой начин. В противен случай забравете за мен. Не искам да умра от недоглеждане. Не искам никаква намеса оттук. Дайте ми списъка на целите и необходимите средства. Останалото ще направя по свой начин и по свое разписание.

— Дадено — кимна Ритър.

Кларк се изненада особено много от това.

— В такъв случай мога да го направя. А какво става с хлапетата, които тичат из джунглата?