Том Клэнси - Реална заплаха

Концентрира вниманието си върху работата, като гледаше режещите ножове да минават поне два пъти над всеки квадратен инч от зелената гадост, която растеше толкова бързо през сезона, че човек не можеше да й смогне. Не забеляза микробуса „Плимут“, който се приближаваше по улицата. Не знаеше и че хората, които му плащаха допълнителни доходи, бяха особено недоволни от една секретна работа за тях.

Брадън имаше и няколко особености, както много други хора и най-вече служители на полицията. Неговият случай беше, че никъде не ходеше невъоръжен. Дори и за да окоси тревата. Под мръсната си риза носеше един револвер „Смит и Уесън Спешъл“ от неръждаема стомана с пет патрона, най-доброто оръжие, до което можеше да се добере. Когато накрая видя микробуса да паркира зад неговия шевролет „Сайтейшън“, отново не му обърна особено внимание, забеляза само, че в него седят двама мъже и май че го наблюдават.

Но инстинктът на полицай не му изневери напълно. Те го гледаха наистина много напрегнато. Затова отново отправи поглед натам, преди всичко от любопитство. Кой ли би се интересувал от него в събота следобед? Когато страничната врата за пътници се отвори, той забеляза пистолета и въпросът отпадна.

Брадън се изтърколи от косачката. Кракът му освободи спирачния педал, който действаше обратно на автомобилните. Косачката спря, след като измина петдесетина сантиметра, а ножовете й продължаваха да се въртят в смесицата от трева и райграс в предния двор на къщата. Брадън се просна точно до отвора за изхвърляне на тревата и усети как песъчинките се забиват в коленете му, но за момента това не беше важно. Пистолетът вече се намираше в ръката му, когато оня от микробуса изстреля първия си куршум.

Човекът стреляше с „Инграм Мак“-10, вероятно с калибър 9 мм, и не знаеше как да го използва. Първият му куршум попадна близо до целта, но вторият отлетя към небето, когато известното с нестабилността си оръжие подскочи и стрелецът загуби контрол над него. Не успя дори да улучи косачката. Сержант Брадън изстреля в отговор два куршума, но разстоянието бе над десет метра, а револверът на сержанта имаше четирисантиметрово дуло, което ставаше само за бой в асансьор. Поради внезапния стрес и лошото си оръжие той успя да улучи микробуса зад човека само с единия от куршумите.

Но стрелбата от автомат има характерен звук — не можеше да бъде сгрешен с фойерверки или с други нормални звуци — и съседите веднага установиха, че става нещо много необичайно. В къщата от другата страна на улицата едно петнадесетгодишно момче чистеше пушката си. Това беше стара „Марлин“ 22-и калибър с лостово зареждане, принадлежала някога на дядо му, а гордият внук научи как да играе трети защитник от сержант Брадън, за когото мислеше, че е истински точен човек. Въпросният младеж, Ерик Сандерсън, разбра, че някакви хора се опитват да убият треньора му, полицейски служител, че има пушка и кутия с патрони на три метра от себе си и че няма да си изпати, ако използва тази пушка, за да се притече на помощ на полицая. Фактът, че беше прекарал утрото в стрелба по тенекиени кутии, означаваше, че е готов. Главната амбиция на Ерик Сандерсън беше да стане морски пехотинец от армията на САЩ и се възползва от възможността да почувства още сега как е в морската пехота.

Докато звуците от стрелбата продължаваха да огласят залесената с дървета улица, той грабна пушката си и шепа от малките патрони с цвят на мед и изтича до предната врата. Най-напред извъртя заредения с пружината тласкач, който избутваше патроните към цевта. Изтегли го твърде далеч й го изпусна, но прояви достатъчно разум и за момента го остави да лежи на земята. Напъха патроните 22-и калибър в отвора за зареждане, като се изненада от факта, че ръцете му вече бяха потни. Когато вкара четиринадесет патрона, се наведе, за да вдигне тласкача, и два от патроните изпаднаха от тръбата. Забави се, за да ги зареди, вкара обратно тласкача, извъртя го, за да го фиксира на мястото му, а след това удари с ръка лоста, зареди пушката и откритият ударник се изправи.

С изненада откри, че няма пролука за стрелба и изтича надолу по тротоара, за да заеме позиция зад предния капак на пикапа на баща си. Оттук виждаше двамата мъже, всеки от които стреляше с автомат, поставен на нивото на кръста. Погледна точно навреме, за да види как сержант Брадън изстрелва последния си куршум нахалост, както и предишните четири. Полицаят се обърна, за да избяга в дома си, но се препъна и се изправи трудно. Двамата стрелци се доближиха до него, като вкарваха нови пълнители в оръжията си. Ръцете на Ерик Сандерсън трепереха, когато опря пушката на рамото си. Тя имаше старомоден железен мерник и се наложи той да се забави, за да си припомни как да го изравни, както го учеха в бойскаутската организация. Предният мерник трябваше да се центрира в прореза на задния, като горната част на единия трябва да е на нивото на горната част на другия.