Том Клэнси - Всички страхове

— Какво ще кажеш за госта ни, Ибрахим? — попита Куати.

— Силен, безстрашен и доста сръчен, но не знам с какво може да ни бъде полезен — отвърна Ибрахим Гусн и разказа случката с гръцкия полицай.

— Счупил му е врата? — „Е, поне не е примадона…“ Всъщност, ако полицаят наистина е умрял, а не се е престорил. Подобни хитрости не бяха чужди ни американските, гръцките и на един Господ знае още кои ченгета.

— Като съчка.

— А има ли връзки в Америка?

— Само няколко. Полицията им го издирва. Твърди, че групата им е убила три ченгета, а брат му е попаднал в засада и са го застреляли.

— Доста амбициозно подбира враговете си. А образованието му?

— Слабо. Но иначе е доста умен.

— Умения?

— Само няколко от тях могат да ни влязат в работа.

— Той е американец — посочи Куати. — Помниш ли с колко такива сме се занимавали?

Гусн кимна.

— Вярно е, командире.

— Има ли вероятност да е внедрен информатор?

— Доста слаба, но все пак трябва да се внимава.

— Както и да е. Сега имам работа за теб. — Куати му разказа за бомбата.

— Значи още една?

Гусн бе експерт в тази област, но въпреки това идеята да се занимава с неизбухнали бомби не го блазнеше особено.

— Знам къщата на онзи стар глупак. Знам, знам, че сакатият — синът му, де — се е бил с израелците и ти го харесваш.

— Този „сакат“ спаси живота на наш другар. Ако друзът не бе прибрал в магазина си Фази, той щеше да умре от загуба на кръв. А не трябваше непременно да го прави. По това време не бяхме в цветущи отношения със сирийците.

— Добре. И без това днес нямам друга работа. Трябва ми камион и няколко човека.

— Казваш, че новият ни приятел е силен? Защо не го вземеш със себе си?

— Както наредиш, командире.

— И внимавай.

— Инш Аллах.

Гусн почти бе завършил американския университет в Бейрут. Почти, защото един от преподавателите бе отвлечен и други двама използваха инцидента като повод да напуснат страната. Това не му позволи да завърши образованието си и да стане дипломиран инженер. Не че дипломата му трябваше. Той бе сред отличниците в групата си и обясненията на преподавателите не го интересуваха. Справяше се само с учебниците. Освен това прекарваше доста време за експериментиране в лабораторията. Гусн никога не се бе сражавал в предните редици на движението. Въпреки че знаеше как да борави с оръжие, уменията му в областта на експлозивите и електронните устройства бяха твърде ценни, за да се рискуват. Той бе симпатичен младеж с доста светла кожа, която му позволяваше да пътува в чужбина. По време на различните си мисии той често оглеждаше местата за бъдещи операции. Инженерните му очи и памет чертаеха карти, определяха нужните инструменти и даваха всякаква полезна информация. Бойците, осъществяващи операциите, се отнасяха към него с повече уважение, отколкото можеше да се очаква. Разбира се, храбростта му не подлежеше на съмнение. Беше я доказвал неведнъж, обезвреждайки множество неизбухнали бомби, оставени от израелците в Ливан. След това младият инженер използваше материала за нови бомби, които правеше сам. Ибрахим Гусн щеше да бъде желан партньор поне в дузина професионални организации навсякъде по света. Макар и до голяма степен самоук, той безспорно бе талантлив инженер. При основаването на държавата Израел семейството му се бе евакуирало с надеждата арабските армии бързо и лесно да пометат нашествениците от родната земя. Но очакванията им останаха напразни. За Ибрахим детството бе поредица от мръсни бежански лагери, в които омразата към Израел се изповядваше наравно с исляма. Другояче не можеше и да бъде. Смятани от Израел за хора, доброволно напуснали страната си, пренебрегнати от другите арабски страни, които при по-добро желание можеха да им помогнат, Гусн и хората като него бяха просто пионки в голямата игра, чиито правила оставаха неизвестни. Омразата към евреите и приятелите им бе станала естествена като дишането. Единствената цел в живота на Ибрахим бе да убие колкото се може повече от тези хора. Никога не си бе задавал въпроса „защо“.

Гусн взе ключовете на чешкия камион ГАЗ-66. Той не бе здрав като мерцедес, но за сметка на това можеше да се намери доста по-лесно. Бяха го получили от сирийците още преди години. На каросерията имаше монтиран винкел във формата на буквата „А“ Гусн взе американеца със себе си и двамата се качиха в кабината при шофьора. Другите мъже се натовариха в каросерията и камионът напусна лагера.