Том Клэнси - Всички страхове

— Какво знаем за Гръцката православна църква? — попита продуцентът.

— Не работят за папата. Разрешават на свещениците си да се женят. Мисля, че израелците бяха хвърлили някой от тях в затвора, защото давал оръжие на арабите — обади се един глас.

— Значи гърците се разбират с арабите, а с папата не? А какви са отношенията им с Израел?

— Не знам — призна продуцентът. — Може би няма да е зле да разберем.

— Значи ще участват представители от четири религиозни групи?

— Дали Ватиканът наистина е замесен, или просто осигурява неутрална територия за срещата? — попита говорителят. Както и повечето от колегите си той бе най-добър в четенето на новините.

— Нима преди се е случвало нещо подобно? Ако искаш „неутрална територия“, отиваш в Женева — забеляза операторът. Той харесваше Женева.

— Какво става? — попита една жена от изследователския екип. Продуцентът й разказа подробностите.

— Къде е проклетият консултант? — изръмжа говорителят.

— Мога ли да видя заснетия материал? — попита момичето от изследователския екип. Операторът изпълни желанието й и тя натисна паузата, за да спре изображението на монитора.

— Димитриос Ставракос. Вселенски патриарх. Патриаршията се намира в Константинопол. За теб, Рик, Истанбул. Глава е на всички православни църкви. Нещо като папата. Гръцката, руската и българската църква си имат собствени патриарси, но всички се съобразяват с него. Нещо такова.

— Разрешават на свещениците си да се женят, нали?

— Да, вярно е… Но доколкото си спомням, ако искаш да станеш владика или нещо повече, трябва да си ерген…

— Негодници — забеляза Рик.

— Миналата година Ставракос води битка с католиците за църквата „Рождество Христово“ и ако не се лъжа, я спечели. Католическите епископи побесняха. Какво, по дяволите, прави тук?

— Ти трябва да ни кажеш, Енджи — забеляза недоволно говорителят. — Не се впрягай, Рик.

Енджи Мирилес се бе уморила да се занимава с примадоната на ефира. Тя отпи замислено от кафето си, помисли минута-две и обяви:

— Струва ми се, че го измислих.

— Ще имаш ли нещо против да посветиш и нас?

— Добре дошъл!

Кардинал Д’Антонио целуна Ставракос по двете бузи. Намираше брада та му за безвкусна, но по този въпрос не можеше да се направи нищо. Кардиналът поведе патриарха към залата за конференции. Около масата седяха шестнадесет човека. Имаше и един празен стол. Ставракос го зае.

— Благодаря ви, че се присъединихте към нас — посрещна го държавният секретар Талбът.

— Човек не може да откаже подобно предложение — отвърна патриархът.

— Запознахте ли се с резюмето? — То трябваше да му бъде доставено от куриер.

— Доста амбициозно — отбеляза предпазливо Ставракос.

„Доста бързичко напредват — помисли си патриархът, — но…“

— Да — отвърна просто той. — Поисках неограничени пълномощия от всички християнски общности в светите земи. Ако ги получа, с удоволствие ще се присъединя към споразумението ви.

Д’Антонио успя да задържи емоциите си и изражението му остана каменно. Той успокои дишането си и бързо се помоли за Божия помощ. Така и не разбра дали молитвите му са били чути.

— Времето доста напредна, за да можем да се съобразим с подобно желание.

Всички обърнаха глави. Говореше Дмитрий Попов, пръв заместник външен министър на Съветския съюз.

— Според мен е неуместно да се търси едностранно предимство, при положение че всички страни направиха толкова отстъпки. Не можете ли сам да вземете решение?

Ставракос не бе свикнал с подобни откровени забележки.

— Мнението на християнските общности няма пряко значение за съглашението ни, ваше светейшество — обади се Талбът. — Намираме поставеното ви под условие съгласие за доста разочароващо.

— Сигурно резюмето ви ме е заблудило — избяга по фланга Ставракос. — Можете ли по-подробно да разясните какво по-точно ще е положението ми?

— Няма начин — изсумтя говорителят.

— Защо пък не? — отвърна Енджи Мирилес. — Нима се сещаш за нещо по-умно?

— Просто е твърде много.

— Вярно е — съгласи се Мирилес, — но е единственото смислено предположение.

— Ще повярвам едва когато го видя с очите си.

— Може и да не ти се отдаде. Ставракос не обича много Римската католическа църква. Битката между тях миналата Коледа бе ужасна.

— В такъв случай защо не сме я отразили?

— Бяхме твърде заети да коментираме спада на продажбите по Коледа. — „Тъпако“, не добави тя.

— Тогава може би отделна комисия? — попита Ставракос, комуто идеята не допадаше особено.