Том Клэнси - Всички страхове

— Боб!

— Да?

— Някой е влизал тук! — посочи тя към таблата с кафето. Знаеше, че Фаулър не я е донесъл сам.

— Искаш ли кафе?

— Боб!

— Виж, Елизабет, хората, които пазят отвън, знаят, че си тук. Какво си мислиш, че крием, и от кого? По дяволите, те сигурно имат микрофони и в тази спалня!

Никога преди не го бе казвал. Не знаеше със сигурност, пък и грижливо се предпазваше да попита, но в края на краищата това бе логично. Параноята на тайните агенти не им позволяваше да се доверяват нито на Елизабет, нито пък на когото и да било другиго освен на президента. Така че ако тя се опиташе да го убие, трябваше да са в течение. Охраната пред вратата щеше да нахлуе и да спаси „Ястреб“ от любовницата му. Вероятно имаше микрофони. Дали бяха монтирали и камери? Не, камери може би нямаше, но микрофони със сигурност. За Фаулър фактът изглеждаше някак си възбуждащ. Пресата сигурно не би повярвала. Не и за Ледения човек!

— Господи! — възкликна Елизабет.

Тя никога не се бе замисляла за това. Лиз се изправи в леглото и гърдите й съблазнително подскочиха. Боб Фаулър обаче не палуваше сутрин. Утрините бяха предназначени за работа.

— Аз съм президентът, Елизабет — каза Фаулър.

Идеята за камерите явно бе хрумнала и на нея, защото Лиз бързо започна да навлича пижамата си. Безсмислените й действия накараха Фаулър да се усмихне.

— Кафе? — попита отново той.

Елизабет Елиът едва не се разсмя. Тя бе в президентското легло, гола както майка я е родила, с охрана пред вратата. Но Боб бе пуснал някого вътре! Невероятно, дали поне я бе загърнал? Можеше да попита, но реши да се въздържи. Не й се щеше Боб да проявява извратеното си чувство за хумор, което в най-добрия случай бе леко грубо. И все пак. Имала ли бе някога по-добър любовник от него. Лягаха за пръв път — Елизабет не го бе правила от години, — но Боб се отнасяше така търпеливо, с такова… уважение към нея. И бе така лесен за управление. Елиът се усмихна вътрешно. Можеше да го насочва да прави точно каквото й се иска, когато го иска, и то доста добре, защото той явно обичаше да доставя удоволствие на жените, „Защо ли?“ — запита се тя. Може би му се искаше да го запомнят. В края на краищата той бе политик, а всички те се стремяха към един-два реда в учебниците по история. Е, той със сигурност ще ги има. Полагаха се на всеки президент. Дори и Грант и Хардинг се помнеха. Пък и със сегашните събития.

…Дори и тук се стараеше да бъде запомнен и изпълняваше нейните желания, ако тя бе достатъчно умна да си поиска.

— Пусни звука — каза Лиз и с удоволствие забеляза, че Фаулър го стори незабавно.

Не се скъпеше дори и в дребните неща. Защо тогава, по дяволите, бе пуснал онзи прислужник с кафето?! Не можеше да го разбере. Фаулър вече четеше факсовете от Рим.

— За бога, този план наистина ще проработи. Надявам се, че си стегнала куфарите си, Елизабет?

— Вече?

— Снощи саудитците и израелците са постигнали компромис по важен въпрос… Според Брент… Господи, това е удивително. Имал е отделни срещи и с двете страни, на които те са предложили едно и също нещо… За да не им даде да разберат, той просто им е казал, че предложенията им сигурно ще се приемат… После ги е потвърдил на следващия кръг от преговорите! Ха! — удари Фаулър с длан по листа. — Брент наистина чудесно си върши работата. И онзи Райън също. Той е претенциозен натрапник, но идеята бе негова…

— Стига, Боб! Та тя дори не бе оригинална. Райън просто повтори неща, които хората говорят от години. За Арни може да е била нова, но той не вижда по-далеч от оградата на Белия дом. Райън помогна планът да се осъществи, колкото е помогнал и на слънцето да изгрее тази сутрин.

— Може би — отстъпи президентът. Според него заместник-директорът имаше по-голям принос за осъществяване на предложението, но сега не си струваше да разстройва Елизабет. — Ако си спомняш, Райън свърши доста добра работа със саудитците.

— Ще бъде по-полезен, ако просто си държи езика зад зъбите. Добре, обработил е саудитците както трябва, но нима това е голямо постижение в американската външна политика? Работата му е точно да обработва. Заслугите за осъществяването на плана са на Брент и Денис, не на Райън.

— Да, сигурно. Предполагам, че си права. Всъщност Брент и Денис наистина свикаха и организираха конференцията… Брент казва, че ще са му необходими още три-четири дни.

Президентът остави факсовете настрана. Беше време да стане и да се приготви за сутрешната работа. Но преди това прекара ръка по една вдлъбнатина на чаршафа само за да й покаже, че…