Том Клэнси - Всички страхове

— А Съветският съюз?

— Скот преговаря с тях — отвърна държавният секретар Талбът. — Те подкрепят инициативата ни, но също както и саудитците, смятат, че Израел няма да сътрудничи. Президентът Нармонов лично се обади преди два дни, за да каже, че планът не противоречи на политическата му линия. Склонни са да подпишат споразумението, ако в него е залегнала клаузата, че продажбите на оръжие в региона ще се ограничат само до необходимите за отбрана.

— Наистина ли? — измърмори Райън.

— Това май опровергава едно от предположенията ти — цъкна с език Кабът.

— Как така? — попита Фаулър.

— Господин президент, продажбата на оръжие в региона е един от главните източници на валута за Съветите. Евентуалното й ограничаване би означавало загуба на милиарди във валута, от която те определено се нуждаят.

Райън се облегна назад и подсвирна.

— Доста изненадващо.

— Освен това искат на преговорите да има няколко души от тяхна страна. Смятам, че това е нормално. Клаузата за оръжейните доставки — ако се стигне до нея — ще бъде включена като двустранно споразумение между Америка и Съветския съюз.

Лиз Елиът се усмихна на Райън. Тя бе предрекла такова развитие.

— В замяна руснаците искат селскостопанска помощ и няколко нови търговски заема — добави Талбът. — Смятам, че цената е евтина. Помощта на Съветския съюз при сключването на този договор ни е изключително необходима. Пък и международният престиж от него ще е добре дошъл за тях. Сделката е изгодна и за двете страни. Освен това сме натрупали доста големи излишъци от пшеница.

— Значи единственото препятствие е Израел? — попита присъстващите Фаулър. Всички кимнаха утвърдително. — Трудно ли ще го преодолеем?

— Джак — обърна се Кабът към заместника си. — Каква беше реакцията на Ави Бен Якоб?

— Обядвахме заедно в деня, преди да замина за Саудитска Арабия. Изглеждаше доста нещастен. Не съм сигурен с каква информация разполагаше. Не му казах нищо особено, с което можеше да предупреди правителството си и…

— Какво значи „нищо особено“, Райън? — прекъсна го от другия край на масата Елиът.

— Нищо — отвърна Джак. — Казах му да почака и ще види. Разузнавачите не обичат подобни съвети. Предполагам, че е подозирал нещо, но не е знаел точно какво.

— Когато съобщих предложението ни, всички ме изгледаха доста изненадано — обади се Адлер в подкрепа на Райън. — Те явно очакваха нещо, но то не бе нашият план.

Държавният секретар се наклони напред.

— Господин президент, израелците вече две години живеят с впечатлението, че само те и никой друг са отговорни за националната си сигурност. То се е превърнало почти в религия. И въпреки ежегодните ни оръжейни доставки и други помощи правителството им предпочита да поддържа илюзията. Опасенията им са, че ако ипотекират националната си сигурност в замяна на добрата воля на други страни, стават зависими от тази добра воля.

— Те повтарят все едно и също — забеляза хладно Лиз Елиът.

„Сигурно и ти щеше да го правиш — помисли си Райън, — ако шест милиона от близките ти се бяха превърнали в прах. Как, по дяволите, можем да забравим за холокоста?“

— Мисля, че Сенатът няма да откаже ратификация на двустранна спогодба за сигурност между нас и Израел — обади се Арни ван Дам за пръв път.

— Колко време ще ни отнеме съсредоточаването на необходимите армейски части в Израел? — попита Фаулър.

— Не повече от пет седмици от деня, в който издадете заповедта за това, сър — отвърна министърът на отбраната. — Десети механизиран кавалерийски полк вече се сформира. Той е равностоен на тежка бригада и може да разбие — по-точно да унищожи — всяка бронетанкова дивизия, която арабите биха хвърлили насреща му. Прибавете към него една част морски пехотинци за блясък, както и споразумението за използване на пристанището в Хайфа, и получавате бойна група със самолетоносач в Източното Средиземноморие. Авиационното крило със самолети F-16 от Сицилия ще допълни картината. Идеята определено ще допадне на военните. Тя им предоставя огромен полигон за учения. Базата ни в Негев 46 46 Негев — пустиня в Израел. — Бел.прев. по нищо няма да се различава от Националния център за подготовка във форт „Ъруин“. Най-добрият начин да поддържаш боеспособността на една военна част е да я скъсаш от учения. Разбира се, това ще изисква доста средства, но…

— Но ние ще ги дадем — прекъсна го меко Фаулър. — Разходите са оправдани от всяка гледна точка и, предполагам, на Хълма няма да възразят. Прав ли съм, Арни?