Том Клэнси - Всички страхове

До Банкър седеше държавният секретар Брент Талбът. Бивш професор по политология в Северозападния университет, Талбът бе дългогодишен приятел и съюзник на президента. На седемдесет години, с побеляла коса и бледо интелигентно лице, той приличаше не толкова на учен, колкото на старомоден джентълмен. Безпогрешният му инстинкт не нарушаваше това впечатление. След дългогодишно присъствие в Комисията от съветници на президента по външната политика той най-сетне бе заел достатъчно влиятелен пост. Типичен професионалист, когото все оставят вън от играта, Талбът най-после бе изтеглил печелившата карта в лицето на Фаулър. Освен всичко друго той бе и реалист. Промените в отношенията Изток-Запад подсказваха на държавния секретар историческата възможност за промяна на света. И Талбът искаше да фигурира в списъка на хората, осъществили тези промени.

Вдясно от президента бе шефът на канцеларията Арнолд ван Дам. В крайна сметка събирането имаше политическа цел и политическите съвети щяха да бъдат най-необходими. До Ван Дам седеше Елизабет Елиът — новият съветник по националната сигурност. Джак отбеляза, че днес тя изглеждаше доста строга. Носеше скъп костюм, а тънкият й врат бе увит с копринено шалче. В стаята присъстваше и Маркъс Кабът, директор на ЦРУ и пряк началник на Джак.

Хората от втора ръка бяха настанени настрана от важните клечки. Райън и Адлер седяха в далечния край на масата, на достатъчна дистанция от президента и за да са пред очите на другите, когато започнат да говорят.

— Май твоето време дойде, а, Денис? — обърна се президентът към министъра на отбраната.

— И още как — отвърна Банкър. — Чакам го доста дълго, но с двамата крайни защитници, които имаме, тази година ще сме в Денвър.

— И там ще се срещнете с „Викингите“ — отбеляза Талбът. — Денис, ти имаше добра възможност да привлечеш Тони Уилис. Защо я пропусна?

— Имам трима добри бекове. Трябваха ми крайни защитници, а онова момче от Алабама е най-добрият, когото съм виждал.

— Ще съжаляваш — предрече държавният секретар.

Звездата на Тони Уилис бе изгряла в „Северозападния“. Момчето почти без чужда помощ бе възродило футболните им традиции. Освен това бе най-добрият студент на Талбът. Тони Уилис без съмнение бе изключителен младеж и хората вече говореха за политическото му бъдеще. Според Райън за това бе твърде рано дори и в бързо променящата се политическа действителност на Америка.

— Ще ви разкаже играта още в третия мач от сезона. А след това и на финала за суперкупата. Макар и да се съмнявам, че отборът ти ще стигне дотам, Денис.

— Ще видим — изръмжа Банкър.

Президентът се засмя и започна да подрежда листите си. Джак забеляза, че Лиз Елиът безуспешно се опитва да скрие раздразнението си от водения разговор. Нейните листи вече бяха подредени, моливът — готов да прави бележки, а лицето й — гневно от клюкарския разговор. Е, тя най-после бе получила мечтания си пост, пък дори и с цената на смъртта. Райън вече бе научил подробностите.

— Мисля, че можем да започваме — каза президентът Фаулър. В стаята се възцари гробно мълчание. — Господин Адлер, ще ни осведомите ли за резултатите от пътуването си?

— Благодаря ви, господин президент. Трябва да кажа, че почти всичко върви по плана. Ватиканът прие предложението ни безусловно и е готов да домакинства на преговорите по всяко време.

— Как реагира Израел? — обади се Лиз Елиът, за да покаже, че е добре информирана.

— Можеше да бъде и по-добре — отвърна безстрастно Адлер. — Сигурно ще се включат в играта, но очаквам голяма съпротива.

— Колко сериозна?

— Ще направят всичко възможно, за да не се окажат притиснати в ъгъла. Идеята, че може да стане точно така, въобще не им допада.

— Реакцията им до голяма степен се очакваше, господин президент — добави Талбът.

— А какво мислят в Саудитска Арабия? — обърна се Фаулър към Райън.

— Според мен, сър, те ще се включат. Принц Али се изказа доста оптимистично. Говорихме около час и с краля. Той бе предпазлив, но настроен благосклонно. Притесняват се обаче, че независимо от натиска, който можем да окажем на Израел, те няма да приемат плана. Загрижени са, че ако това се случи, те ще се окажат измамени. Главното обаче е, че арабите по принцип са съгласни с плана и с отредената им в него роля. Предложиха и никои изменения, които съм изложил в доклада си. Както сам можете да се уверите, те няма да нарушат основната идея. Две от поправките дори могат да я допълнят.