Том Клэнси - Всички страхове

— Всеки конгресмен, който се противопостави, сам скъсява кариерата си — заяви уверено шефът на канцеларията.

— Значи единственият проблем е да преодолеем израелската опозиция? — продължи Фаулър.

— Точно така, господин президент — отвърна от името на всички Талбът.

— И как най-добре можем да го направим?

Президентският въпрос бе реторичен. Отговорът му се знаеше от всички. Сегашното израелско правителство, както впрочем и останалите през последните десетилетия, бе нестабилна коалиция от противоречиви интереси. Ако Вашингтон само леко го побутнеше, то без съмнение щеше да се сгромоляса.

— А какво е мнението на останалите страни в света?

— Страните от НАТО не са проблем. Останалите членки на ООН само ще гледат и ще ръкопляскат — отвърна Елиът, преди Талбът да успее да отвори уста. — Щом Саудитска Арабия е в играта, ислямският свят няма да има нищо против. Ако Израел се опъне, ще си остане самотен както винаги.

— Според мен не бива да им се оказва голям натиск — каза Райън.

— Доктор Райън, въпросът не е от вашата компетентност — възрази му медено Елиът.

Няколко глави се помръднаха. Няколко чифта очи се присвиха. Никой обаче не се обади в защита на Джак.

— Вярно е, доктор Елиът — отвърна Райън, нарушавайки неловкото мълчание. — Както е вярно, че излишният натиск ще има обратен на замисления от президента ефект. Въпросът има и морална страна, която не бива да се пренебрегва.

— Доктор Райън, целият проблем е свързан с морала — намеси се президентът. — Моралната страна е много проста: войната в региона продължава достатъчно дълго и е крайно време да бъде прекратена. Нашият план цели точно това.

„Нашият план“ — каза си Райън. В погледа на Ван Дам за момент проблеснаха искри. Джак разбра, че е абсолютно сам. Точно както трябваше да бъде и Израел. Той сведе поглед към бележките си и млъкна. „Морална страна — дрън, дрън! — помисли си гневно той. — Просто ти се иска да оставиш стъпките си в пясъците на времето и да се изявиш като Великият Умиротворител.“ Но моментът не бе подходящ за цинизъм. Пък и фактът, че планът вече не се приписваше на Райън, не намаляваше достойнствата му.

— Как ще подходим, ако се наложи да ги притиснем? — попита небрежно президентът. — Няма нужда от грубости. Достатъчно е само едно малко разбираемо съобщение.

— Следващата седмица ще е готов за отплаване голям морски конвой със самолетни части. В момента там се заменят радарните системи на изтребителите F-16 — каза министърът на отбраната Банкър. — Има и още някои неща, но радарните системи са най-важни. Те са чисто нови. Внедряваме ги за пръв път. Същото важи и за ракетните системи на F-16. В Израел най-много разчитат на авиацията си. Ако задържим този конвой по технически причини, съобщението ще е достатъчно ясно и силно.

— Може ли да се извърши без много шум? — попита Елиът.

— Ще им дадем да разберат, че врявата няма да им помогне — обади се Ван Дам. — Ако речта пред ООН мине добре, в което не трябва да се съмняваме, може би ще успеем да запушим устата на тяхното лоби в Конгреса.

— Не е ли за предпочитане да тушираме натиска, като им обещаем нови оръжия, които да заменят морално остарялата им техника? — изигра последния си коз Райън.

— Не можем да си го позволим — отряза Лиз Елиът заместник-директора на Централното разузнаване.

— Бюджетът не позволява да се изцедят нови долари за отбрана — съгласи се шефът на канцеларията. — Дори и за отбраната на Израел. Просто няма пари.

— Ако наистина възнамеряваме да ги притиснем — обади се държавният секретар, — предлагам да ги уведомим предварително.

— Не — поклати глава Лиз Елиът. — Щом ще им изпращаме послание, по-добре да бъдем твърди. В крайна сметка техният подход е същият. Трябва да разберат.

— Чудесно — отбеляза си нещо президентът. — Ще задържим речта до следващата седмица. Освен това ще включа в нея и покана за преговори в Рим в двуседмичен срок, считано от вчера. Трябва ясно да покажем на Израел, че или ще играят с нас, или ще си носят последствията. Този път няма да се шегуваме. Ще изпратим съобщението си по начина, предложен от министъра на отбраната Банкър, и то без предупреждение. Нещо друго?

— Изтичане на информация — обади се тихо Ван Дам.

— Възможно ли е израелците да се разприказват? — обърна се Елиът към Скот Адлер.

— Предупредих ги, че въпросът е изключително важен, но…

— Брент, обади се на външния им министър и му кажи, че ако се разшумят, преди да съм произнесъл речта, ще има тежки последици.