Том Клэнси - Всички страхове

Макар че в плана му не влизаше да работи за бивш капитан на атакуваща подводница. Но се налагаше да свикне. Е, поне знаеше как да го стори. Ако онази „Акула“ се появеше и при следващия патрул, той щеше да повтори действията на Росели, но доста неумело. Трябваше. Манкузо го очакваше, а Рикс знаеше, че трябва да се състезава с още тринадесет други капитани на ракетоносци. За да получи командването на ескадрата, трябваше да е най-добрият от всичките четиринадесет. А за да бъде най-добрият, трябваше да впечатли командира на ескадрата. Добре, значи, за да продължи предначертания си път, следван вече двадесет години, трябваше да направи няколко нови неща. Рикс не бе възхитен от идеята, но кариерата стоеше над всичко, нали? Знаеше, че му е писано някой ден да има адмиралски флаг в кабинета си в Пентагона. И този ден не бе далеч. Щеше да направи каквото трябва. А с адмиралския флаг идваха секретарките, шофьорът и запазеното място в огромните паркинги на Пентагона. Идваха служби, ускоряващи кариерата. И ако имаше късмет, щеше да се настани в кабинета на началника на морските операции. Или още по-добре в този на директора на флотските реактори. Постът на директора бе по-нисък от този на началника на морските операции, но за сметка на това несменяем за цели осем години. Рикс знаеше, че е по-подготвен именно за директор. Пък и директорът чертаеше политиката на цялата ядрена система. Директорът на флотските реактори пишеше правилата. Всичко, което трябваше да направи сега, бе да ги следва. Също както Библията сочеше пътя за спасение на християни и евреи, правилата водеха към адмиралския флаг. Рикс познаваше правилата. Той бе отличен инженер.

„Все пак Дж. Робърт Фаулър е човек“ — каза си Райън. Съвещанието се провеждаше в Белия дом на етажа със спалните. Климатичната инсталация в Западното крило се бе повредила, а слънцето, припичащо през прозореца на Овалния кабинет, го правеше почти неизползваем. Седяха в една от големите всекидневни, която президентът обичаше да използва като гостна за неофициалните си вечери, давани за „тесен кръг“ от петдесет човека. Старите столове бяха наредени около голяма маса. Фреските по стените представляваха странна смесица от исторически сцени. Обстановката предразполагаше към официалност. Фаулър не бе свикнал да има украса в кабинета си. Той бе започнал кариерата си като федерален прокурор, за да продължи като адвокат. Преди да се хвърли с главата надолу в политиката, бъдещият президент бе защитавал не един престъпник. Бе свикнал да работи в обикновена обстановка с разхлабена връзка, разкопчана яка и навити до лактите ръкави. Райън намираше този факт за странен, тъй като Фаулър бе доста педантичен и строг с подчинените си. Още по-странно бе, че президентът влезе в стаята със спортната притурка на „Балтимор Сън“, който предпочиташе пред местните вестници. Президентът Фаулър бе заклет футболен запалянко 45 45 Става въпрос за американски футбол. — Бел.прев. . Контролните мачове, предшестващи сезона в Националната футболна лига, вече бяха история и сега той проучваше готовността на отборите за първенството. Заместник-директорът на Централното разузнаване Повдигна рамене и свали сакото си. Джак знаеше, че президентът не крие повече изненади от всички останали хора, но странностите в характера му Обикновено бяха непредвидими.

Фаулър дискретно бе разредил календара си, за да има време за събирането. Той зае мястото си начело на масата, точно под вентилатора на климатичната инсталация, и дори леко се усмихна на гостите си. Вляво от него стоеше Дж. Денис Банкър — министър на отбраната. Бивш главен изпълнителен директор на корпорацията „Аероспейс“, Банкър бе започнал като летец изтребител в американските ВВС. В актива си имаше над сто бойни полета над Виетнам. След напускането на армията той бе основал компания в Южна Калифорния, превърнала се в мултимилиардна империя. При назначаването му за секретар по отбраната Денис Банкър бе продал всичко. Сега контролираше едно-единствено предприятие в Сан Диего. Този факт бе предмет на доста продължителни шушукания по време на утвърждаването му. У някои дори се прокраднаха съмнения, че Фаулър е избрал Банкър главно заради любовта му към футбола. Секретарят по отбраната бе рядка птица в президентската администрация. Прякорът „Ястреб“ без съмнение би подхождал най-много нему. Той се отличаваше с компетентността си в областта на отбраната и военните се вслушваха в мнението му. Въпреки че бе напуснал военновъздушните сили с чин капитан, той имаше три кръста за бойни заслуги. Спечелил ги бе за полети над обкръжения Ханой с изтребителя бомбардировач Р-105. Така че можеше да обсъжда както тактика с капитаните, така и стратегия с генералите. Секретарят по отбраната се ползваше с уважение както сред военни, така и сред политици — нещо, срещано доста рядко.