Том Клэнси - Всички страхове

— Само си усложняваш живота, Роси — каза командирът на ескадрата капитан първи ранг — сега вече кандидат за контраадмирал — Барт Манкузо.

Росели се опита да придаде весели нотки на гласа си:

— Хайде, Барт, нали и на двамата дядовците ни са италианци. Покажи малко съчувствие.

— Вярно е, paisan 43 43 Paisan (ит.) — в случая: земляк. — Бел.прев. . Сигурно не ти е лесно.

Росели се обърна към Рикс:

— Това е най-добрият екипаж, който съм имал. Помощникът има чудесни заложби и сигурно ще стане отличен капитан, когато му дойде времето. Лодката е дяволски добра. Всичко е бомба. Ремонтът бе чиста загуба на време. Единствената повреда е осветлението на барчето в каюткомпанията. Някакъв техник е объркал кабелите и прекъсвачите не са обозначени както трябва. Регс казва, че трябва да се оправят кабелите, а не да се сменят прекъсвачите. И това е всичко. Нищо повече.

— А машините?

— Четири, нула, нула за хора и екипировка. Сигурно си видял резултатите от ПСРР, нали?

— Аха — кимна Рикс.

При „Проверката на сигурността при работа с реактора“ (ПСРР) екипажът бе постигнал отличен резултат. Тази проверка бе Свещеният Граал за хора, работещи с ядрени реактори.

— А сонарът? 44 44 Сонар — устройство за откриване на подводни обекти по отражението на звуковите вълни. — Бел.прев.

— Екипировката е най-добрата в целия флот. Разполагаш с най-модерната апаратура, която все още не е приета на масово въоръжение. Работих заедно с момчетата от Втори отдел още преди лодката да бе пусната на вода. Там има един човек от бившия ти екипаж, Барт — доктор Рон Джоунс. Сега се занимава със сонарите. Дори плава една седмица заедно с нас на подводницата. Лъчевият анализатор е направо магьосник. Торпедният екип има нужда от малко повече тренировки, но съвсем малко. Мисля, че могат да се справят с около тридесет секунди по-бързо. Командирът им е млад. Всъщност целият екипаж е съставен само от млади момчета. Все още не са успели да се сработят, но в интерес на истината се справят не по-зле от хората, с които работих на „Текумсе“. Ако разполагах с малко повече време, щях напълно да ги обуча.

— Не се притеснявай — забеляза доволно Рикс. — По дяволите, Джим, и аз трябва да имам някаква работа. Влезе ли в контакт по време на патрула?

— Една подводница от клас „Акула“ — „Адмирал Лунин“. Засичах я три пъти, но не съм приближавал по-близо от шест хиляди метра. Ако са ни усетили… Не, не е възможно. Въобще не са се обръщали към нас. Единия път я държахме под око цели шестнадесет часа. Водата бе доста добра, пък и — усмихна се Росели — следвах го на достатъчно безопасно разстояние.

— Щом веднъж си бил на атакуваща подводница, за цял живот си оставаш агресивен — усмихна се Рикс.

Той бе прекарал цялата си досегашна кариера на ракетоносци и идеите с преследването не му допадаха. Но сега не бе време за критики.

— Добре си се справил — обади се Манкузо, за да покаже, че не възразява срещу постъпката на Росели. — Лодката все пак е доста прилична.

— Коя? Акулата? Повече от прилична. Но все пак не е достатъчно добра — отвърна Росели. — Аз лично не бих се притеснявал, докато самите ние не открием как да преследваме собствените си подводници. Когато бях на „Хонолулу“, веднъж се опитах да погодя подобен номер на Ричи Сейц, командващ „Алабама“. Той направо ме побърка. Предполагам, че само Господ може да открие „Охайо“, и то ако има късмет.

Росели съвсем не се шегуваше. Атомните подводници от клас „Охайо“ бяха повече от тихи. Шумът, който излъчваха, бе доста по-слаб от този на океана. Сравнени един с друг, те приличаха на шепот при концерт на рокгрупа. За да ги засече, другата подводница трябваше да се приближи невероятно близо. Но пък „Охайо“ разполагаше с най-добрата сонарна система, изобретявана някога. С една дума, този клас подводници бе истински шедьовър. По предварителни изчисления лодката трябваше да развива максимална скорост от 26,7 възела. А по време на изпитанията „Мейн“ показа 29,1. Това се дължеше на новата изключително фина суперполимерна боя. Сдемлопатъчният винт позволяваше да се развие скорост от двадесет възела без какъвто и да е шум. Реакторът пък работеше почти във всички режими само с естествена циркулация, премахвайки необходимостта от сравнително шумните захранващи помпи. Именно в този клас подводници флотската мания за намаляване на шума бе достигнала апогея си. Дори приставките на миксера в камбуза бяха покрити с винил, за да се избегне търкането на метал в метал. Казано накратко, класът „Охайо“ бе ролс-ройсът на подводниците.