Том Клэнси - Всички страхове

— Нима е толкова лесно? — въздъхна облекчено Райън и затвори очи.

Отново се оказа прав. Юсуф не можеше да се похвали с умерени политически възгледи, тъй като бе призовавал за изгонването на евреите от западния бряг. Но освен това като теолог бе отхвърлил тероризма като средство за решаване на конфликта. Не бе идеален, но щом мюсюлманите го искаха, то Райън нямаше нищо против.

— Твърде сте доверчив, доктор Райън — поклати глава Али. — Прекалено доверчив. Мога да гарантирам, че планът ви е по-справедлив, отколкото аз и моето правителство сме се надявали. Но той няма да се осъществи.

Принцът отново замълча и впери поглед в Джак.

— Логично е да си задам въпроса дали предложението ви е сериозно, или пък е просто имитация на коректност.

— Ваше височество, следващия четвъртък президентът Фаулър излиза с обръщение към Общото събрание на Организацията на обединените нации. В него ще представи същия този план с всичките му подробности. Упълномощен съм да поканя страната ви във Ватикана за преговори по съглашението.

Принцът бе толкова изненадан, че неволно употреби разговорна фраза:

— Наистина ли мислите, че ще проработи?

— Ваше височество, ще положим дяволски големи усилия.

Али стана и отиде до бюрото си. После вдигна телефона, натисна някакъв бутон и заговори бързо и напълно неразбираемо. Поне за Райън. Внезапно в главата на Джак се завъртя причудлива мисъл. Писането на арабски, както и на иврит, ставаше от дясно на ляво. Райън се зачуди как ли се справя човешкият мозък с тази особена задача.

„ПО ДЯВОЛИТЕ! — помисли си Джак. — Този план наистина може да проработи.“

Али затвори телефона и се обърна към госта си:

— Мисля, че е време да посетим негово величество.

— Толкова бързо?

— Предимството на нашето правителство е, че когато един министър иска да се види с друг, трябва просто да се обади на братовчед си или на чичо си. Ние сме едно голямо семейство. Надявам се, че президентът ви държи на думата си.

— Речта, предназначена за ООН, вече е написана. Видях я лично. Президентът предполага, че израелското лоби в Конгреса ще се опита да му окаже натиск. Но той е подготвен и за него.

— Виждал съм ги в действие, доктор Райън. Дори когато се биехме за живота си рамо до рамо с американските войници, те отказваха да ни снабдяват с оръжие. Мислите ли, че това може да се промени?

— Съветският комунизъм е мъртъв. Варшавският договор — също. Толкова много от факторите, оформили света, в който израснах, вече ги няма. Завинаги. Време е да се избавим и от последните безредици. Питате дали можем? Защо не? Единственото постоянно нещо в човешкия живот е промяната, сър.

Джак знаеше, че е безумно сигурен в себе си, и се чудеше как ли се справи Скот Адлер в Ерусалим. Адлер не беше високомерен маниак и знаеше Как да поставя въпроса. С израелците отдавна не бе постъпвано по този наши. Райън се чудеше кога и дали въобще им бе прилаган такъв подход. Но президентът подкрепяше плана. Ако израелците се опитаха да попречат, доста скоро щяха да открият колко самотно място е светът.

— Забравяте Бог, доктор Райън.

— Не, ваше височество — усмихна се Джак, — именно в това е въпросът, нали?

На принц Али му се прииска да се усмихне, но се въздържа. Все още бе рано. Той се обърна към вратата.

— Колата ни чака.

Военният склад в Ню Къмбърланд бе съоръжение, датиращо от революцията, в което се съхраняваха флагове и знамена. Генералът, който бе професионален антиквар, разгърна на масата полковото знаме, принадлежащо НА Десети американски кавалерийски полк. Той се зачуди дали някои от песъчинките по плата бяха останали още от кампанията на полковник Джон Гриърсън 39 39 Джон Гриърсън (1898–1972). — Бел.прев. срещу апахите. Сега знамето щеше да отиде в полка. Май не му бе писано да влиза често в употреба. Може би щяха да го показват веднъж годишно, но със сигурност по същия модел щеше да бъде изработено ново. Странно бе, че въобще се налагаше да го употребяват. В тези времена на разоръжаване се сформираше нова част. Не че генералът имаше нещо против. Въпреки забележителната история на Десети Холивуд не бе направил нито един филм за „Черните полкове“. А Десети принадлежеше към една от четирите черни военни части, участвали в покоряването на Запада. Останалите бяха Девети кавалерийски и Двадесет и четвърти и Двадесет и пети пехотни. Полковото знаме бе изработено през 1866 година. В средата му бе извезан бизон, тъй като индианците, сражаващи се срещу кавалеристите от Десети, оприличавали косите им на козината на животното. Чернокожите войници бяха участвали и при разгрома на Джеронимо 40 40 Джеронимо — индиански вожд, оказал съпротива при настаняването на апахите в резерват. — Бел.прев. и бяха спасили Теди Рузвелт при хълма Сан Хуан. Точно по това време бяха получили знамето и фактът, че то е било продиктувано от политически причини, съвсем не го омаловажаваше. Десети кавалерийски полк имаше достойна история, която никаква политика не можеше да омаловажи.