Том Клэнси - Всички страхове

— Страната ми желае да потърси средство за… т.е. нахвърляла е план, който да помогне за намаляването на напрежението в района.

— Разбира се, с участието на Израел. Предполагам, че в момента Адлер прави същото предложение на израелците.

— Правилно, ваше височество.

— Доста драматично — забеляза с учудена усмивка принцът. — Продължете, моля.

Джак започна изложението си:

— Сър, най-голямата ни грижа в този случай трябва да бъде сигурността на държавата Израел. Още преди ние с вас да сме се родили, Америка и другите страни пасивно са наблюдавали изтреблението на шест милиона евреи, без да им помогнат с нищо. Вината за това безчестие тежи върху плещите на моята страна.

Преди да заговори, Али кимна мрачно.

— Никога не съм разбирал това. Може би сте могли да се справите и по-добре, но стратегическите решения, взети от Рузвелт и Чърчил през войната, са били напълно добронамерени. Случаят с кораба евреи, който никой не е искал да приеме преди избухването на войната, е съвсем друг въпрос. Макар че отказът на страната ви да даде убежище на тези бедни хора ме удивлява и до днес. Погледнато отстрани, по онова време никой не е могъл да предвиди събитията. Нито евреите, нито пък останалият човешки род. А когато все пак е станало ясно какво ще последва, Европа е била под властта на Хитлер. Намесата от ваша страна е била невъзможна. Тогава държавните ви мъже са решили, че най-добрият начин да се прекрати клането е войната да се спечели възможно най-бързо. Логично. Вероятно са могли да направят политически въпрос от продължаващия Endlosung 37 37 Endlosung (нем.) — окончателно решаване на еврейския въпрос според терминологията на Третия райх, тоест унищожаването им. — Бел.прев. — ако не греша думата, — но са го сметнали за безполезно от практическа гледна точка. От дистанцията на времето избраната позиция може и да изглежда неправилна, но тя не е била продиктувана от злоба. — Али направи пауза, за да отшуми урокът му по история. — Във всеки случай ние разбираме и по принцип приемаме причините, стоящи зад целта ви да съхраните държавата Израел. Присъединяването ни към инициативата е обусловено от искането — което, надявам се, ще разберете — да се гарантират човешките права на останалото население. Тази част на света не е населена от евреи и диваци.

— Точно това, сър, е основа на нашето предложение — отвърна Райън. — Ако успеем да намерим формула, признаваща тези човешки права, ще приемете ли план, в който Америка е гарант на израелската сигурност?

Джак нямаше време дори да си поеме дъх, когато отговорът дойде:

— Разбира се. Нима не е ясно? Кой друг освен Америка може да гарантира мира? Щом Израел се нуждае от войските ви, за да се чувства сигурен — изпратете ги. Щом ви трябва договор, за да формализирате гаранциите си — подпишете го. Ние ще се съгласим. Но какво ще стане с арабските права?

— Според вас по какъв начин можем да гарантираме тези права? — попита Джак.

Принц Али бе поразен от въпроса. Нима Райън не бе тук, за да представи американския план? Али усети, че го обзема гняв, но той бе твърде умен, за да се ядоса. Райън не му готвеше клопка. Въпросът му изразяваше генерална промяна в американската политика.

— Доктор Райън, вие задавате въпроса си с определена цел, но той е реторичен. Вярвам, че сам ще дадете отговора. Изложението продължи три минути.

— Доктор Райън — поклати тъжно глава Али, — ние сигурно ще приемем предложението ви, но въпреки това израелците няма да се съгласят. Или може би няма да се съгласят точно поради причините, заради които ние ще приемем. Всъщност би трябвало да се съгласят, но никога няма да го направят.

— Приемливо ли е предложението ни за вашето правителство, сър?

— Разбира се, трябва да се посъветвам и с другите, но смятам, че реакцията ще бъде положителна.

— Някакви възражения?

Принцът довърши кафето си и се загледа в стената зад Джак.

— Можем да помислим за някои неща, но те с нищо няма да изменят основната схема на плана ви. Всъщност преговорите по тези незначителни детайли няма да отнемат много сили и време, тъй като засегнатите въпроси не противоречат на интересите на другите активни страни.

— И кой според вас ще представя мюсюлманите?

Али се наклони напред.

— Това е лесен въпрос. Всеки може да ви отговори. Имамът на Ал Акса е утвърден учен и лингвист. Казва се Ахмед Бин Юсуф. Учените от целия ислямски свят се консултират с Ахмед по теологически въпроси. Сунити, шиити 38 38 Ислямски религиозни течения. — Бел.прев. — всички отстъпват пред мнението му. Освен това е палестинец.