Том Клэнси - Всички страхове

Райън по навик гледаше през прозореца. Мислите му се въртяха около задачата. Но тя му бе добре известна вече от седмици и умът му можеше спокойно да работи, докато Джак гледа. Въздухът бе кристално чист, а небето безоблачно. Самолетът се носеше над безплодната пустиня от пясък и камънаци. На фона на еднообразния жълт терен изпъкваха само туфите закърнели храсти, оприличаващи пейзажа на неравно избръснато лице. Джак знаеше, че и голяма част от Израел изглежда по същия начин. Не по-различен бе и Синай — причина за многобройните танкови сражения. Въпросът защо хората отиваха на смърт за земя като тази изникваше от само себе си. Но те го бяха правили още от зората на човешката цивилизация. Именно тук бе арената на първите организирани войни, продължаващи и до днес. Дали щяха да спрат?

Саудитска Арабия е голяма почти колкото частта от Америка, източно от Мисисипи. Столицата й Рияд е разположена приблизително в центъра на страната. Самолетът се приземи бързо, тъй като въздушният трафик в района не е много натоварен. Освен това нямаше въздушни дупки и самолетът плавно кацна на международното летище в Рияд. Няколко минути по-късно „Гълфстрийм“ спря и стюардът отвори вратата.

След два часа охолство, осигурено от климатичната инсталация, Джак имаше чувството, че влиза в парен котел. Температурата на сянка бе сто и десет градуса по Фаренхайт 36 36 110°F = 43,44°C , но сянка не се виждаше. Пък и слънцето се отразяваше от настилката сякаш от огледало и Джак почувства лъчите му по лицето си. За посрещането му бяха пристигнали зместник-шефът на мисията в посолството и дежурните хора от охраната. Само минута по-късно той вече се потеше в друга лимузина.

— Добре ли пътувахте? — попита заместник-шефът.

— Тук всичко наред ли е?

— Да, сър.

„Хубаво е да те наричат сър“ — помисли си Джак.

— Е, тогава да започваме.

— Инструкциите ми са да ви придружа само до вратата.

— Точно така.

— Може би ще ви е интересно да научите, че журналистите не са ни безпокоили. Явно във Вашингтон са успели да запазят мълчание.

— Това ще се промени след около пет часа.

Рияд бе чист и доста различен от западните метрополии град. Контрастът с израелските градове веднага се набиваше на очи. Тук почти всичко бе ново. Разстоянието бе само два часа. Разбира се, със самолет. За разлика от Палестина, тук не се бяха кръстосвали ничии пътища. Древните търговски маршрути са заобикаляли нечовешката жега в Арабия отдалеч. И въпреки че търговските градове и рибарските селища са се радвали на хилядолетен разцвет, номадските племена от вътрешността са живели доста оскъдно. Поддържала ги е само ислямската вяра, имаща за център свещените градове Мека и Медина. Но два фактора бяха променили статуквото. По време на Първата световна война британците бяха използвали региона за атаките си срещу Османска Турция. Привличайки войските й във вътрешността, те са се стремили да ги отдалечат от важните за Германия и Австро-Унгария градове. След това през 1930 е открит нефтът. И то в количества, спрямо които тексаските залежи приличат на дъждовна локва. С негова помощ арабският свят се бе променил и всички останали го бяха последвали.

В началото Саудитска Арабия и Западът поддържа слаби взаимоотношения. Арабите все още са екзотична смес от примитивно и възвишено. Някои от хората на полуострова са първо поколение номади, което звучи доста неизискано за потомци на хората от бронзовата епоха. Същевременно тук съществува забележителна традиция на видни ислямски учени. Въз основа на исляма е изграден строг, но пословично честен морален кодекс. Между другото той е и доста близък до талмудистката традиция на юдаизма. За кратко време тези хора привикват към приказните си богатства. И въпреки че „интелигентният“ Запад се отнася към тях като към смешни нехранимайковци, арабите стават последното попълнение в редицата новобогаташи, на която не е чужда и Америка. Хората със „стари пари“, спечелени от надути предшественици с грижливо забравени груби обноски, често се чувстват неудобно в компанията на тези, които са направили, а не наследили удобствата си. Добре известно е, че държавите приличат на хората. Саудитците и арабските им събратя все още се учеха как да бъдат нация. И макар и недостигнали до тънкости като „богатство и влияние“, процесът ги очароваше. Имаше както лесни, така и трудни уроци — особено със северните им съседи. Но, общо взето, бяха добри ученици и Райън се надяваше, че лесно ще направят следващата стъпка. Нацията изгражда величието си, като помага на другите да постигнат мир, а не като воюва или като търгува. За да научи това, Америка трябваше да извърви пътя от Джордж Вашингтон до Теодор Рузвелт. А сега неговата Нобелова награда за мир краси една от стаите в Белия дом, наречена на името му. „Отнело ни е почти сто и двадесет години — помисли си Джак, когато колата зави и намали ход. — Теди е получил наградата си, задето е помогнал да се уреди някакъв си кокошкарски граничен спор. А ние искаме тези момчета да ни подадат ръка в разрешаването на най-опасния конфликт в целия цивилизован свят, след като съществуват само от петдесет години. Какво основание имаме да се надяваме на подкрепата им?“