Том Клэнси - Всички страхове

— Тук е Конър. Кажете на линейката да не бърза толкова. ПИЛИГРИМ е мъртъв. Изглежда, от естествена смърт. Повтарям: ПИЛИГРИМ е мъртъв — каза по радиопредавателя си главният агент.

Разбира се, аутопсията щеше да изясни всичко внимателно. За следи от отрова. За остатъци от развалена храна или заразена вода. Но персоналът на Белия дом вече знаеше отговорите на тези въпроси. Д’Агустино и Конър се спогледаха. Да, Алден наистина бе страдал от високо кръвно налягане, а днешният ден със сигурност се нареждаше между най-ужасните в живота му.

— Как е той?

Всички обърнаха глави. Беше ЯСТРЕБ. Самият президент, обграден от ято агенти, застанали до вратата. И зад него доктор Елиът. Д’Агустино мислено си отбеляза, че ще трябва да измислят кодово име и за нея. Дали ХАРПИЯ 34 34 Харпия — митологично чудовище с глава на жена и тяло, криле и нокти на птица. — Бел.прев. бе подходящо? Дага не обичаше тази кучка. Цялата президентска охрана споделяше чувствата й. Но не им плащаха, за да я харесват, нито пък за да харесват президента.

— Мъртъв е, господин президент — обади се лекарят. — Вероятно е получил удар.

Президентът не реагира по никакъв начин. Агентите от охраната си припомниха, че жената на Фаулър дълги години бе страдала от прогресираща склероза, завършила със смъртта й още по време на губернаторския мандат на президента в Охайо. „Сигурно това е пресушило сълзите му“ — мислеха си хората от охраната и искаха да си вярват. Е, все пак в него се бяха съхранили някакви чувства. Той цъкна с език, направи гримаса, поклати глава и излезе.

Мястото му зае Лиз Елиът, надзъртайки над рамото на агента от охраната. Тя се наведе да види по-добре и Хелън Д’Агустино успя да огледа лицето й. Под грима, който новата съветничка по националната сигурност обичаше да носи, прозираше пребледнялата кожа. Разбира се, гледката бе ужасна и Д’Агустино го знаеше. Приличаше на ведро червена боя, разсипано върху бюрото.

— О, Боже — прошепна доктор Елиът.

— Отдръпнете се, моля — обади се нов глас.

Бяха санитарите с носилката. Единият от тях грубо избута Лиз Елиът от пътя си. Дага забеляза, че шокът й пречеше дори да се разгневи. Лицето й все още бе бледо, а погледът — мътен. „Може би кучката се мисли куражлия — каза си специален агент Д’Агустино, но е сбъркала.“ Това я накара да се почувства по-добре.

„Да не би да ти треперят мартинките, а, Лиз? Инцидентът бе станал само месец след като Хелън д’Агустино бе завършила Академията за тайни агенти. Имаше задача дискретно да следи някакъв измамник. Внезапно «обектът» я разпозна и по причина, която тя така и не разбра, извади голям автоматичен пистолет. Дори успя няколко пъти да стреля към нея. Но НИЩО повече. Тя извади своя «Смит & Уесън» и от десет метра наниза три куршуми точно в «десетката» на нещастника. Сякаш бе картонена мишена Д’Агустино го направи с лекота, за която не смееше дори и да сънува. Този случай й донесе прякора «Дага» 35 35 Кинжал с щитче, който пази лявата ръка на фехтовача (исп.). — Бел.прев. . И така Дага бе едно от момчетата. Тя дори участва в тима по стрелба на охраната, който направи на пух и прах елитните армейски командоси от «Делта Форс». Дага бе мъжко момиче. Явно Лиз Елиът не можеше да се похвали с това. Въпреки надменността си. Май не ти стиска, лейди.“ На Дага не й хрумна, че в момента Лиз Елиът бе главен съветник на ЯСТРЕБ по националната сигурност.

Бе станала чудесна среща. Гюнтер Бок не си спомняше за друга такава. Липсваше скучната реторика, толкова обичана от революционери. Старият му другар по оръжие Исмаил Куати обикновено бе един от най-красноречивите оратори. Още повече че говореше пет езика. Но Бок забеля, че Куати е доста променен. Нямаше я жестоката усмивка, а разпалените жестове, с които обикновено подчертаваше думите си, изглеждаха сковани. Бок се зачуди дали приятелят му не е болен.

— Много се наскърбих, когато разбрах за арестуването на жена ти — обърна се към него Куати, сменяйки темата за момент.

— Благодаря ти, приятелю. — Бок реши да се изяви откъм най-добрата си страна. — Но моята болка е нищо в сравнение със страданието на народа ти. Препятствията ни не свършват.

И двамата знаеха, че сега те бяха повече от обикновеното. Откакто се помнеха, най-силното им оръжие бе разузнавателната информация. Но Бок вече не разполагаше с него. Години наред фракция „Червена армия“ получаваше информация от всевъзможни източници: от хората си в западногерманското правителство, от сътрудниците на източногерманското разузнаване и от съответните служби в Източния блок, подчиняващи се на един и същ господар — КГБ. Голямата част от сведенията им пристигаха направо от Москва, предавани чрез по-безопасни канали. Тази секретност се налагаше от политически принципи, за които Бок никога не бе разпитвал. В края на краищата самият световен социализъм е борба, водена с най-разнообразни тактически похвати. „Беше борба“ — поправи се той.