Том Клэнси - Всички страхове

— Какво точно каза преди малко? Онази част за говоренето между професионалисти. Помниш ли?

— И двамата сме в един и същи бизнес. Понякога, ако имаме късмет, се вслушват в думите ни. А понякога ни слушат и когато не сме прави…

Генерал Бен Якоб не отклони твърдия си спокоен поглед от лицето на Райън при тези думи. Той истински харесваше Джак като човек и професионалист, но личните чувства нямаха място в разузнаването. Ставаше нещо фундаментално. Скот Адлер бе ходил в Москва. След това двамата с Райън бяха посетили кардинал Д’Антонио във Ватикана. По първоначалния план Адлер и Райън трябваше да се срещнат с израелския външен министър, но изненадващата faux pas 32 32 Faux pas (фр.) — погрешна стъпка. — Бел.прев. на Алден бе променила положението.

Дори и за професионален разузнавач Ави Бен Якоб бе информиран доста добре. На въпроса дали Израел е най-стабилният съюзник на Америка в Близкия изток Райън бе започнал да говори глупости. Ави прецени, че това е нормално за един историк. Но каквото и да мислеше Райън, повечето от американците гледаха на Израел точно по този начин. В резултат израелците знаеха за вътрешните работи на американското правителство повече от всяка друга страна в света. Дори повече от англичаните, които поддържаха формални връзки с американската разузнавателна централа.

Източниците на генерал Бен Якоб го информираха, че зад цялата операция стои именно Райън. Това му прозвуча невероятно. Джак бе доста умен, почти колкото Алден, но не можеше да надскочи ролята си на слуга. Предпочиташе вместо актьор да е декор на политическата сцена. Освен това американският президент не го харесваше и не криеше факта от обкръжението си. Ави знаеше също, че Елизабет Елиът открито мрази Райън. Причината бе някаква случка преди изборите. Незначителна подробност или остри думи. Е, министрите бяха пословично докачливи. „Не като нас с Райън“ — помисли си генерал Бен Якоб. И двамата неведнъж бяха гледали смъртта в очите. Може би ги сближаваше именно това. Нямаше нужда да мислят по един и същ начин. Важно бе взаимното уважение, което изпитваха.

Москва, Рим, Тел Авив, Рияд. Какво можеше да се заключи от това?

Скот Адлер бе човек на държавния секретар Талбът. Добре известен с професионалните си достойнства на дипломат. Талбът също бе умен. Макар и да не впечатляваше с нещо особено, президентът Фаулър се бе обградил с първокласен кабинет и лични съветници. „С изключение на Елиът“ — поправи се Ави. Талбът използваше заместника си Адлер за подготвителните работи. А когато преговаряше самият той, Адлер неотлъчно го следваше.

Най-изумителното бе, че нито един от информаторите на „Мосад“ нямаше представа какво става. „Нещо важно в Близкия изток — казваха те. — Не съм сигурен какво… Чух, че Джак Райън от управлението също е в играта…“ Край на доклада.

Звучеше вбесяващо, но Ави бе свикнал. Разузнаването бе игра, в която никога не ти позволяваха да видиш всички карти. Братът на Бен Якоб работеше като педиатър и се сблъскваше със същите трудности. Разбира се, той винаги можеше да пита, да посочва, да опитва…

— Джак, трябва да кажа нещо на шефовете си — каза генерал Бен Якоб умолително.

— Хайде, генерале — отвърна Джак и махна към келнера за нова бира. — Разкажи ми какво се случи при Стената на плача.

— Човекът бе — е луд. В болницата го наглеждат, за да не посегне на живота си. Жена му го е напуснала, попаднал е под влияние на религиозни фанатици и… — повдигна рамене Бен Якоб. — Беше ужасна гледка.

— Вярно е, Ави. Имаш ли представа в какво политическо положение се намирате сега?

— Джак, пред този проблем сме изправени от…

— И аз си помислих същото. Ави, ти си умно момче, но въобще не разбираш какво става в момента. Наистина не разбираш.

— Обясни ми тогава.

— Не исках да те обидя и го знаеш. Случилото се преди няколко дни промени нещата завинаги, генерале. Трябва да го осъзнаеш.

— Към какво ги е променило?

— Ще се наложи да изчакаш. Аз също трябва да спазвам заповедите си.

— Нима страната ви ни заплашва?

— Да ви заплашва? Това няма да се случи никога, Ави. И как би могло?

Райън се предупреди, че се е разприказвал. „Тази човек е добър“ — напомни си той.

— Но вие не можете да диктувате политиката ни.

Джак сдържа отговора си.

— Ти си умен, генерале, но аз все пак имам заповеди. Трябва да почакаш. Съжалявам, че хората ти във Вашингтон са неспособни да ти помогнат, но и аз не мога да го сторя.