Том Клэнси - Всички страхове

„Досущ като кокал. Като вечен кокал, за който се бият безброй прегладнели псета.“

Но причината за оцеляването на кокала и за постоянното прииждане на кучетата през вековете е самата земя. Толкова много история. Тук са идвали безброй исторически личности, включително и Божият син, в когото вярваше и католическата половина на Райън. Като оставим настрани местоположението, този тесен мост между континенти и култури съхранява мисли, идеи, надежди, оживели в хорските умове. Те по странен начин се преплитат в камъните и пясъка на това непривлекателно място, в което може да се влюби само скорпион. За Джак в света съществуваха пет големи религии, от които само три се бяха разпрострели извън границите на възникването си. Тези три съществуваха на няколко мили земя, в която се намираше сега.

„Така че именно тук е мястото, където се сражават.“

Богохулството бе вледеняващо. В крайна сметка монотеизмът се бе родил именно тук, нали? Родена от евреите и отгледана от християните и мюсюлманите, идеята бе израснала върху тази земя. Евреите — израелци бе твърде странен термин — бяха защитавали вярата си с упорито ожесточение в продължение на хиляди години. Сломявайки съпротивата на анимистите и езичниците, те бяха успели да издържат и на най-тежкото изпитание — борбата с религии, израснали от собствените им идеи. Не изглежда честно — разбира се, въобще не е честно, — но религиозните войни са най-варварските от всички. Ако човек се бори в името на самия Бог, то той е способен на чудеса. Противниците му пък също се бият срещу Бог — ужасен и заклеймен. Така че всеки войник се вижда като Божи меч — отмъстител. Задръжките са невъзможни. Действията по наказване на врага/грешника са оправдани от всяка гледна точка. Плячкосването, грабежът, клането — всички човешки престъпления се превръщат в нещо повече от право. Те стават задължение, свещен завет и в никакъв случай грях. Нещо повече от прегрешение заради сладостта на греха. Това е знание, че можеш да извършиш всичко, защото Бог е с теб. В Англия рицарите, участвали в кръстоносни походи, са били погребвани под паметници с кръстосани, а не поставени един до друг крака — знак на свят кръстоносец. За да знаят поколенията, че този човек е служил на Бога. Че е миел меча си в детска кръв, че е изнасилвал всичко попаднало пред самотния му поглед и не е крадял само вкоренените в земята дървета. Евреите по-често са били жертви, но не са пропускали да завъртят меча, защото достойнствата и пороците са еднакви за всички хора.

„Копелетата сигурно са обичали да го правят — помисли си безрадостно Джак, докато наблюдаваше как един полицай разрешава някакъв спор на ъгъла. — Сигурно по онова време е имало и добри хора. Какво ли са правили те? Какво ли са мислили? Какво е мислил Бог?“

Но Райън не бе нито свещеник, нито равин, нито пък имам. Райън бе висш офицер от разузнаването. Инструмент в ръцете на своята страна. Наблюдател и куриер на информация. Той продължи да оглежда наоколо и забрави за историята.

Хората бяха облечени подходящо за ужасната жега. Невъобразимият шум му напомни за Манхатън. Голяма част от минувачите носеха портативни радиоприемници. В един от ресторантите на улицата поне десет човека слушаха емисията новини. Джак се усмихна на своите хора. Радиото в колата му бе настроено на всички новинарски станции в окръг Колумбия. Очите на хората опипваха всичко наоколо. Те бяха толкова предпазливи, че на Джак му трябваха няколко минути, за да го осъзнае. Приличаха на очите на собствените му бодигардове. Подготвени за всякаква опасност. Е, това бе нормално. Инцидентът с равините не бе предизвикал вълна от насилие, но всички я очакваха. Райън не се изненада, че хората не виждаха по-голямата заплаха, идваща от липсата на насилие. Израел страдаше от късогледство, имащо точно определена причина. Израелците, обградени от страни, които с радост щяха да изгледат изчезването на еврейската държава, бяха развили параноята си в изкуство, а националната сигурност — в мания. Деветнадесет века след Масада 29 29 Масада — римска крепост, построена през 37–31 г. пр.н.е. — символ на еврейската солидарност саможертвеност. — Бел.прев. и диаспората те се бяха завърнали в свещената земя, бягайки от робството и геноцида… само за да намерят същото. Единствената РАЗЛИКА бе, че сега те държаха меча и знаеха добре да го въртят. Но и това ги извеждаше в задънена улица. Войните трябваше да завършат с мир, но никоя от техните войни не бе завършила. Бяха спирали, прекъсвали, но нищо повече. За Израел мирът бе само кратка пауза, през която да погребат мъртъвците си и да обучат следващото поколение войници. Избягвайки изтреблението от християнски ръце, евреите бяха заложили съществуването си на победа над мюсюлманските народи. Те от своя страна веднага бяха изявили желание да довършат започнатото от Хитлер. И Бог сигурно си мислеше същото, което бе мислил и по времето на кръстоносните походи. За нещастие дела като пресушаването на едно море и спирането на хода на слънцето съществуваха само в Стария завет. Сега хората сами трябваше да решават проблемите си. Но човечеството не винаги върши това, което трябва. Когато Томас Мор написал „Утопия“ — страната, в която всички постъпват морално, — той е дал едно и също име както на произведението си, така и на острова. Всъщност „Утопия“ означава „никъде“. Джак поклати глава и сви по друга улица, обрамчена от бели къщи.