Том Клэнси - Всички страхове

— Здравейте, доктор Райън.

Мъжът бе около петдесет и пет годишен, по-нисък, но по-широкоплещест от Джак. Имаше късо подстригана брада, в която се виждаха снопчета посивели косми. Не приличаше толкова на евреин, колкото на командир от асирийската армия на Синахериб 30 30 Синахериб — асирийски владетел (705–680 г. пр.н.е.). — Бел.прев. . В ръцете му чудесно биха стояли както широк меч, така и боздуган. Ако не се усмихваше, Джак вече щеше да съжалява, че Джон Кларк не е наблизо.

— Здравей, Ави. Радвам се да те видя.

Генерал Аврам Бен Якоб изпълняваше същата длъжност като Джак, но в „Мосад“. Бе заместник-директор на израелската разузнавателна агенция. Започнал като армейски офицер от кариерата, Ави бе станал един от хората, с които се съобразяваха в занаята. Парашутист с огромен опит, през 1968 година той бе привлечен за разузнаването от Рафи Ейтан 31 31 Генерал Рафаел Ейтан. — Бел.прев. . През последните няколко години пътищата на Ави и Джак се бяха кръстосвали неведнъж, но винаги във Вашингтон. Райън изключително много уважаваше професионалните умения на Бен Якоб. Но съвсем не бе сигурен какво е мнението на генерала за него. Ави доста умело прикриваше мислите и чувствата си.

— Какви новини носиш от Вашингтон, Джак?

— Всичко, което знам, научих от телевизора в посолството. Все още нямам официално съобщение, но дори и да имах, ти знаеш правилата не по-зле от мен, Ави. Намира ли се някъде наблизо ресторантче, в което човек може да похапне?

Това, разбира се, вече бе планирано. След две минути и стотина метра двамата седяха в задната стаичка на уютен семеен ресторант. Така бодигардовете им можеха да са спокойни. Бен Якоб поръча две бири „Хайнекен“.

— Там, където отиваш, не сервират бира.

— Горещо е, Ави. Много горещо — отвърна Райън след първата глътка.

— Разбрах, че заемаш мястото на доктор Алден в Рияд.

— Как могат хора от моята черга да заемат мястото на доктор Алден където и да било?

— Ще водиш преговорите си по същото време, в което Адлер ще преговаря с нас. Ще ни е интересно да научим какво си подготвил.

— В такъв случай сигурно няма да имаш нищо против да изчакаш.

— Значи без аванси. Дори ако говорим като професионалисти?

— Особено пък ако говорим като професионалисти.

Джак пиеше направо от бутилката. Погледна менюто и видя, че е на иврит.

— Предполагам, че ще трябва да се доверя на твоя вкус… Ах, този глупак!

„И преди съм сърбал попарата, надробена от другите, но никога не е била толкова гореща.“

— Алден — констатира Ави. — С него сме почти връстници. Боже мой, не е ли разбрал, че опитните жени са и по-надеждни, и по-сръчни? — Дори и по сърдечните въпроси генералът показваше завиден професионализъм.

— Можел е просто да обръща повече внимание на жена си.

— Постоянно забравям, че си ревностен католик — ухили се Бен Якоб.

— Въпросът не е там, Ави. Кой глупак може да иска повече от една жена в живота си? — попита с каменно изражение Джак.

— С него е свършено. Такава е оценката на посолството ни. — „Но какво означава това?“

— Може и да си прав. Никой не е искал мнението ми. Аз наистина уважавам този човек. Той дава отлични съвети на президента. Вслушва се в думите ни и когато не е съгласен с управлението, обикновено има сериозни мотиви. Преди шест месеца ме завари неподготвен. Просто е брилянтен. Но да се държи по този начин… е, всички сме грешни. Каква тъпа причина да загубиш такава работа. Не може ли да си държи панталоните закопчани. — „И какво време избра само“ — ядосваше се Джак.

— Такъв тип хора не са за правителствена служба. Компрометират се твърде лесно.

— Руснаците вече не прибягват до подобни номера… Пък и момичето е еврейка, нали? Някой от вашите ли е, Ави?

— Доктор Райън! Нима съм способен на такава постъпка?

Ако мечките можеха да се смеят, то смехът им сигурно щеше да прилича на боботенето на Ави Бен Якоб.

— Вярно, как не се сетих. Ако бяхте вие, щеше да има и опит за изнудване.

Забележката на Джак почти премина границите на благоприличието. Генералът присви очи.

— Това не е наша операция. Да не мислиш, че сме луди? Алден ще бъде заменен от доктор Елиът.

Райън вдигна поглед от бирата си. Не беше се сетил за това. „Мамка му…“

— Тя не е само твоя приятелка, но и наша — забеляза Ави.

— На колко министри си противоречил през последните двадесет години, Ави?

— На нито един, разбира се.

Райън изсумтя и довърши бутилката.