Том Клэнси - Всички страхове

— Старият му похотлив пръч! — прошепна на себе си Елиът.

И това бе самата истина. Мисълта й дойде сякаш в момент на просветление. Сърдечните авантюри на Алден вече бяха станали обект на хумористичната рубрика в „Поуст“. Чарли преследваше поли, рокли и всякакво облекло, което бе в женски род.

„Марша Блум… Еврейка? Вероятно. Глупакът е задявал една от студентките си. Дори я е свалил. Интересно, защо ли просто не е направила аборт? Обзалагам се, че просто я е разкарал и тя е била толкова бясна, че…

О, за бога, днес трябва да лети за Саудитска Арабия…

Не можем да допуснем това…

Идиот такъв! Без никакво предупреждение. Не е говорил с никого. Не може да е говорил. В противен случай щях да чуя. Тези тайни обикновено траят толкова, колкото е необходимо, за да ги повториш в тоалетната. Ами ако самият той не е знаел? Дали тази Блум е сърдита на Чарли? — усмихна се злобно Е. Е. — Разбира се, че е.“

Елиът вдигна слушалката… и се замисли. Човек не можеше да се обади направо в спалнята на президента. Не и за каквото и да е. Особено пък ако има възможност да извлече полза от съобщението си.

От друга страна…

Какво ли щеше да каже вицепрезидентът? Все пак Алден бе от неговите хора. Но вицепрезидентът бе с вързани ръце. Нима не бе предупредил Чарли да внимава с жените? Да, още преди три месеца. Най-големият грях на един политик. Бяха го хванали. „Е, не с ръка в буркана със сладко — засмя се злорадо тя. — Да се заплесне по една от студентките си. Какъв тъпанар!“ И този човек съветваше президента как да води държавата. Елизабет едва не се разсмя с глас.

Положението трябваше да се овладее.

Феминистките щяха да надигнат глас. Въобще нямаше да се съобразяват с глупостта на тази Блум, която е пропуснала да предотврати нежеланата — дали? — бременност. Типично по феминистки. В края на краищата за какво БЯХА контрацептивите. Тя бе направила своя избор. Точка. За феминисткото общество случаят бе повече от ясен. Още един похотливец се бе възползвал от наивността на беззащитна жена. И той служеше на президент, обявил се за поддръжник на феминистките.

Привържениците на движението за премахване на аборта също щяха да реагират. Дори още по-остро. Напоследък кампанията им се увенча с успех, който до голяма степан бе необясним за Елизабет. Двама консервативни сенатори прокарваха законопроект, имащ за цел да принуди „незаконните бащи“ да издържат извънбрачните си деца. В крайна сметка тези неандерталци се бяха сетили, че ако премахнат аборта, някой ще трябва да се грижи за нежеланите деца. Морализаторската тълпа бе предприела сериозни действия, които вече засягаха и администрацията на Фаулър. За идиотите с радикални убеждения Алден щеше да бъде поредният безотговорен развратник. На всичко отгоре бял — още по-добре — и член на администрацията, която ненавиждаха.

Само за няколко минути Е. Е. прецени всички аспекти на положението. Стараеше се да бъде обективна и да погледне през очите на Алден. Какво можеше да направи? Да отрече бащинството? Кръвната проба щеше да докаже всичко. Пък и евентуален тест означаваше врява до бога. Алден нямаше да се съгласи на този вариант. Ако пък го признаеше… Е, ясно е, че не може да се ожени за момичето (в статията пишеше, че е само двадесет и четири годишна). Поемането на издръжката щеше да е признание за бащинство, т.е. сериозно нарушение на правилата на академичната общност. В края на краищата се предполагаше, че професорите не спят със студентките си. Фактът, че става точно обратното, бе без значение и Е. Е. го знаеше. Както и в политиката, важно бе нищо да не се разчува. Веселите анекдотчета, разменяни по обед в стола на факултета, веднъж достигнали пресата, се превръщаха в опозоряващи деяния.

„С Чарли е свършено, и то точно сега…“

Е. Е. набра номера на президентската спалня.

— Президентът, моля. Обажда се доктор Елиът.

Последва пауза, през която охраната питаше президента дали ще приеме обаждането. „Господи, дано не съм го хванала в клозета!“ Но вече бе твърде късно да се тревожи за това.

В другия край на линията ръката се махна от микрофона. Елиът чу шума от самобръсначката на президента и дрезгавия му глас:

— Какво има, Елизабет?

— Господин президент, имаме малък проблем. Мисля, че трябва веднага да го видите.

— Веднага?

— Да, сър. Това е потенциална опасност. Мисля, че ще имате нужда и от Арни.

— Не е предложението, което…

— Не, господин президент. Нещо друго. Не се шегувам. Има доста сериозна потенциална опасност.