Том Клэнси - Всички страхове

— Ще стане за седмица — каза цивилният. — Лично ще се погрижа за него. Господи, чудя се какво ли би си помислил Гриърсън, ако видеше Бизоните днес?

— И с основание — позволи си да отбележи генералът.

Преди няколко години той бе командвал Единадесети въоръжен кавалерийски полк. Кавалерията „Черния кон“ бе все още в Германия, въпреки че един Бог знаеше колко още ще остане там. Но историкът бе прав. Със сто двадесет и девет танка, двеста двадесет и осем бронетранспортьора, двадесет и четири подвижни оръдия, осемдесет и три хеликоптера и пет хиляди войници модерният механизиран кавалерийски полк фактически се бе превърнал в бригада. Тя бе бързо подвижна и изключително мощна.

— И къде ще ги разположат?

— Полкът ще се формира във форт „Стюарт“. След това не знам. Може би ще ги пратят при Осемнадесети военновъздушен корпус.

— Значи ще облекат кафявите униформи?

— Вероятно. Полкът има опит в пустините, нали?

Генералът опипа знамето. Да, все още се усещаха песъчинките от Тексас, Ню Мексико и Аризона. Той се зачуди дали войниците, следвали това знаме, знаеха, че полкът им отново ще се сформира. Може би.

Церемонията по смяната на командирите в американския флот не се е променила много от времето на Джон Пол Джоунс 41 41 Джон Пол Джоунс (1747–1792) — американски морски капитан от шотландски произход, участвал в Гражданската война. — Бел.прев. . Тя започна по разписание — точно в 11,24. Бе изтеглена с две седмици по-рано от очакваното, за да може напускащият капитан по-бързо да се заеме със задълженията си в Пентагона. Той не бе много щастлив от тази идея. Капитан първи ранг Джим Росели бе с американската подводница „Мейн“ още от последната година и половина от строежа й в корабостроителницата на Гротън, Кънектикът. След това бе присъствал на пускането на вода и окончателното оборудване. Бе участвал в набирането на екипажа. Също и при изпитанията. Бе ръководил еднодневна учебна стрелба край Порт Канаверал. Най-накрая я бе превел през Панамския канал до базата за атомни подводници в Бангор, Вашингтон. Последната му задача се състоеше в това да командва лодката — „Мейн“ бе огромна, но в американския флот я наричаха „лодка“ — на първия й патрул в залива на Аляска. Но всичко свърши. Четири дни след завръщането на лодката в базата той прекрати връзките си с нея, като я предаде на заместника си — капитан Хари Рикс. Разбира се, не всичко бе толкова просто. От времето на първата американска атомна подводница „Джордж Вашингтон“, която отдавна бе превърната в бръснарски ножчета и други полезни стоки, тези лодки имаха по два екипажа. Единият се наричаше „Син“, а другият „Златен“. Идеята бе проста. Ако екипажите се сменят, подводницата може да прекара по-дълго в морето. Въпреки че бе скъпа, тази практика даваше добри резултати. Флотските подводници от клас „Охайо“, въоръжени с балистични ракети, прекарваха две трети от времето си в морето. Патрулите им продължаваха седемдесет дни, последвани от двадесет и пет дневна почивка. Затова Росели бе отстъпил на Рикс половината от командването на огромната подводница и цялото командване над Златния екипаж. Членовете му в момента напускаха лодката. Следващият патрул щеше да се осъществи от Синия екипаж.

Церемонията завърши и Росели за последен път се оттегли в каютата си. Като първи командир той имаше право да задържи някои сувенири. Един от тях бе дъсчица от тиковата табла, върху която се записваха точките на крибидж 42 42 Крибидж — вид игра на карти, при която резултатът се записва на дървено табло. — Бел.прев. . Капитанът никога не бе играл крибидж в живота си (след един неуспешен опит), но това нямаше значение. Макар традициите да не датираха от времето на капитан Джоунс, те бяха утвърдени. Към колекцията му щяха да се прибавят и бейзболната шапка с надпис „Първи командир“ и кокардата с изобразената на нея подводница, снимка на екипажа с подпис от всеки член и най-различни други подаръци.

— Господи, как ми се ще и аз да имах някои от сувенирите ти.

— Наистина са чудесни, капитане — отвърна Росели с тъжна усмивка.

Не бе честно. Разбира се, работата, която бе вършил, се поверяваше само на най-добрите офицери. В началото бе командвал атакуващата подводница „Хонолулу“, чиято репутация на сръчна и професионална лодка Росели бе задържал цели две и половина години. После му повериха Златния екипаж на подводницата „Текумсе“. И тук капитанът се бе показал откъм най-добрата си страна. Третата му и най-необичайна задача бе съкратена по необходимост. Работата му включваше надзор над строежа на лодката в Гротън и изпробването й, преди да бъде поверена на първия си командир. И колко време му се събираше с подводницата? Някъде около стотина дни. Тъкмо колкото да свикне с „момичето“.