Том Клэнси - Всички страхове

— Генерале, най-точните цифри, с които разполагам, са за мощност от петнадесет килотона. Получих ги от ФБР и…

— ФБР ли? — намеси се Борщайн от ПВО. — Какво, по дяволите, знаят пък те? Както и да е. Петнадесеткилотонно оръжие ще избие всичко живо в радиус от два километра. Господин президент, това не може да бъде добра информация.

— Господин президент, тук е НВКЦ — чу Райън на същата линия. — Току-що получихме съобщение от Кодиак. „Мейн“ е атакувана от съветска подводница. Във водата има торпедо и нашата лодка се мъчи да го избегне.

Джак чу нещо, но не можа да различи думите.

— Сър — обади се веднага Фремънт, — това е много застрашително развитие.

— Разбрах, генерале — каза едва чуто президентът. — Генерале. СНАПКАУНТ.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита тихо Гудли.

— Господин президент, правите грешка. Разполагаме с потвърдена информация. Вие искахте информация и сега ви я даваме — изстреля на един дъх Райън, като почти изпусна нервите си. Ръцете му се стегнаха в юмруци. Джак се пребори със себе си и успя отново да се успокои. — Сър, имаме точни сведения.

— Райън, струва ми се, че цял ден не правиш нищо друго, освен да ме лъжеш и подвеждаш — каза Фаулър с глас, в който нямаше нищо човешко.

Линията прекъсна за последен път.

Последният предупредителен сигнал бе разпратен едновременно по над десет вериги. Дублирането на каналите, познаването на функциите им, лаконичността на съобщението и идентичният начин на разшифроване каза на руснаците какво става много преди приетият сигнал да влезе в компютрите им. Когато думата излезе от принтера, тя веднага бе изпратена в Кремъл. Головко откъсна листа.

— СНАПКАУНТ — каза просто той.

— Какво е това? — попита президентът Нармонов.

— Кодова дума. — Устата на Головко пресъхна, но той продължи: — Мисля, че е термин от американския футбол. Означава сбора от номера, използвани, преди полузащитникът да започне да играе с топката.

— Не разбирам — каза Нармонов.

— Преди американците използваха думите ЗАРЕДЕН ПИСТОЛЕТ, за да обозначат състояние на пълна стратегическа готовност. Те бяха напълно разбираеми за всички, нали? — Заместник-председателят на КГБ продължи с механичен глас: — За американците сегашната дума носи същото значение. Струва ми се, че…

— Разбирам.

ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:

ИЗПРАЩАМ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ НА ВАС ИЛИ ПРИЕМНИКА ВИ КАТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ТОКУ-ЩО ПОЛУЧИХМЕ СЪОБЩЕНИЕ, ЧЕ В МОМЕНТА СЪВЕТСКА ПОДВОДНИЦА НАПАДА АМЕРИКАНСКИ РАКЕТОНОСЕЦ. НИЕ НЯМА ДА СЕ ПРИМИРИМ С НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ НИ ЧАСТИ. ЗА НАС ТО Е ПРЕДВЕСТНИК НА НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. ОСВЕН ТОВА ИСКАМ ДА ВИ УВЕДОМЯ, ЧЕ СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ НИ СИЛИ СА В МАКСИМАЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ И НИЕ СМЕ НАПЪЛНО ГОТОВИ ДА СЕ ЗАЩИТАВАМЕ. АКО НАИСТИНА ВЯРВАТЕ НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДУМИ, ЧЕ СТЕ НЕВИННИ, ТО ТОГАВА ПО-ДОБРЕ ПРЕКРАТЕТЕ ВСИЧКИ АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ ИМА ВРЕМЕ.

— „Приемник?“ Какво, по дяволите, означава това? — Нармонов се извърна за момент и после погледна Головко. — Какво става тук? Да не би Фаулър да е болен? Да не би да е полудял? Какви са тези приказки за подводниците?

Когато свърши да говори, устата на съветския президент остана отворена. Приличаше на риба, глътнала кукичка. Нармонов усещаше, че не му достига въздух.

— Получихме съобщение за аварирал американски ракетоносец в Източния Пасифик и изпратихме наша лодка да огледа положението. Тя обаче нямаше заповеди за атака — каза министърът на отбраната.

— Какви обстоятелства могат да принудят нашите хора да извършат това?

— Никакви. Без заповеди от Москва те могат да действат единствено в самозащита. — Министърът на отбраната извърна очи, тъй като не успя да издържи погледа на президента. Не му се искаше да продължава да говори, но нямаше друг избор. — Според мен ситуацията става неконтролируема.

— Господин президент.

В помещението бе влязъл един армейски старшина. Той отвори куфарчето — „футболната топка“ — и извади оттам една папка. Първата страница бе червена. Фаулър отвори на нея и прочете:

— И какво, по дяволите, е СНАПКАУНТ? — попита Гудли.

— Най-високата степен на бойна готовност, Бен. Това означава, че предпазителят е смъкнат, пистолетът е насочен и пръстът ти усеща как спусъкът под него омеква.

— Но как, по дяволите, стигнахме…